Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
И в продължение на половин час му обяснявах, доколкото ми беше по силите, а той мигаше насреща ми. Вдигна ръка чак когато стигнах до инсценировката на отвличането ми.
— С други думи, ти твърдиш, че шефът на полицията Фурние е не само лош полицай, но на всичкото отгоре е и психопат?
— Затова и се наложи да инсценирам смъртта си — кимнах енергично. — Първата му жена се опитала да го напусне по общоприетия ред. Нямах никакво желание да погне и мен и да ме застреля.
По-нататък му разказах за срещата ми с Десантчика и за новия ми живот под нова самоличност в Ню Йорк с Ема.
— Когато фирмата ми ме предложи за участие в тази инициатива на обществени начала, а след това научих какво заплашва Джъстин, ми стана ясно, че съм длъжна да дойда тук, за да помогна. Убедена съм в невинността на Джъстин, тъй като маниакът, който ме качи на стоп и се опита да ме пречука през онази нощ по време на бягството ми, беше бял.
Чарли примига и взе да търка очите си. Отвори уста да каже нещо, но не успя.
— Надявам се, че поне си наистина юрист — насили се да изплюе в крайна сметка.
— Завърших право вечерно, в университета „Фордам“. И изпита за адвокатурата си взех. И когато дойдох тук, направих го с намерението да отърва Джъстин, но да запазя съществуването си в тайна, в безопасност и непокътнато. Всичко това обаче замина на вятъра. Сто на сто ме е видял в бара, когато разговаряше с теб. И в полицията не мога да се обадя. Та нали Питър е самата полиция. Кажи ми какво да правя!
Чарли вдигна напитката си и замислено я заразглежда. Накрая я допи.
— Ами на първо четене, като юрист към юрист, моят най-добър съвет гласи: качвай се на първия самолет и изчезвай колкото се може по-далече от Фурние, докато обмислим по какъв начин да се справим с него. На всяка цена трябва да се върнеш в Ню Йорк.
Глава 90
— Как така ще се връщам в Ню Йорк? Ами Джъстин? Все пак аз съм имала вземане-даване с Десантчика! А това е от съществено значение за делото срещу Джъстин, нали? Току-виж, съм се оказала единствената, която е оцеляла, след като е видяла Десантчика. Няма ли все пак да се явя като свидетел?
— Не е толкова просто — каза Чарли. — Поради извънредно малкото време, което ни остава, единственият начин да се отложи екзекуцията е да се действа чрез Службата за помилване към канцеларията на щатския губернатор. При което ще ни се даде само една възможност да убедим комисията, че се налага да вземе предвид новите улики. Засега обаче най-добрият възможен сценарий е годеницата на Джъстин да оттегли зловредните си показания. Тя единствена притежава жизненоважните оправдателни показания, които са приложими пряко към делото. Комисията ще е принудена да ги вземе предвид.
— Но… — понечих да му възразя.
Той обаче ме възпря с вдигната длан.
— А твоите… ъъъ… нови разкрития, да ги наречем… се свеждат до следното: влязла си в пряк допир с бял мъж, който може да е бил Десантчика. Колкото и да навежда на свежи мисли, твърдението ти няма кой знае каква юридическа стойност. Напротив, може да прозвучи дотолкова като фантазия, че губернаторът да го отхвърли просто като поредния отчаян опит от наша страна. Така че Фабиана остава засега най-силният ни коз.
— С тази разлика, че още не сме я намерили — рекох, — камо ли да сме я предумали да каже истината. Ами ако не успеем? Какво друго ни остава? Нищо! Колкото и фантасмагорични да са, показанията ми все пак съдържат определен нов елемент.
— Възможно е. Но ще ти е много трудно да свидетелстваш, ако си умряла. В момента не си в състояние да разсъждаваш разумно. Не каза ли самата ти преди малко, че Фурние е влязъл в стаята ти? Изчезването ти от Кий Уест изобщо не е въпрос на избор.
Дума не можех да противопоставя на аргументите му. Нямаше спор — животът ми бе в опасност. Повече от всякога в миналото. Но сега, след като вече се бях срещнала с Джъстин, беше изключено да избягам отново.
— Длъжна съм да доведа това дело докрай — рекох след известно време. — Независимо от последствията. Така че няма да мръдна от тук, докато не направя всичко по силите си да отърва Джъстин. Което ще рече, че оставам.
Чарли ме изгледа отчаяно. И взе да потропва с пръсти по бюрото.
— „Мисия: реабилитация“, казваш? Като гледам, май ще излезе „Мисия невъзможна“. Добре. Няма да отричам ползата от помощта ти. И в името на спасяването на Джъстин, изглежда, нямаме избор. Но в такъв случай до приключването на тази история трябва да сме неотлъчно заедно. Съгласна ли си?