Моят замък

— Накъдето и да се обърне човек… — Саймън млъкна и обходи с поглед наоколо, попивайки всеки детайл от прелестната гледка.

Икономката на викария спусна щорите, защото слънцето бе силно. Прозорците заприличаха на затворени очи. (Госпожа Джейкс ни беше казала, че викарият отсъства, иначе щяхме да се отбием и при него.)

Ученичките на госпожица Марси изведнъж притихнаха — предполагам, че бяха заети с лимонадите си. За момент се възцари блажен мир и спокойствие. После часовникът на църквата отново се обади, един див гълъб излетя от камбанарията и се приземи на покрива на кръчмата — точно над отворения прозорец. Нийл запали двигателя на колата.

— Не мислиш ли, че е много красиво? — обърна се Саймън към брат си, когато потеглихме.

— Да, красиво като картина — отвърна Нийл. — От онези, по пъзелите.

— Ти си безнадежден случай! — извиках през смях.

Знаех какво има предвид, разбира се, но за разлика от пъзелите красотата на места като Годсенд не може да бъде разрушена.

Роуз седна до Саймън на задната седалка. Елоиз и аз се настанихме отпред. През по-голямата част от пътя Нийл шофира с една ръка, защото с другата прегръщаше кученцето.

— Господи, нямате представа колко е силно сексуалното й излъчване! — възкликна той по едно време.

После нарече Елоиз „сладко пухче“ и я попита дали би била така добра да престане да му мие ушите. Не че любезната му молба бе чута и уважена — Елоиз никога не пропуска възможността да оближе човешко ухо, намиращо се на един език разстояние от нея.

Щом пристигнахме до замъка, реших, че доброто възпитание изисква да поканим двамата мъже вътре, но Нийл отвърна, че е уредил среща на Саймън с агента по недвижими имоти, който се занимава и със Скотни. Очевидно Саймън няма търпение да се запознае с всички подробности, засягащи новопридобитото от него имение, макар да се съмнявам, че земеделските въпроси са му по вкуса. В това отношение Нийл е по-осведомен от брат си, което е жалко, защото, така или иначе, няма намерение да остава в Англия.

— Саймън каза ли дали ще ни посетят отново? — попитах Роуз, докато наблюдавахме отдалечаващата се по пътя кола.

— Не се тревожи, ще се върнат. — Тонът на сестра ми бе презрителен, което изобщо не ми хареса — не смятах, че Котънови заслужават такова отношение, след като се бяха държали толкова мило с нас.

— Май си станала много самоуверена — отбелязах, но после внезапно през ума ми мина мисъл, от която ми призля. — О, Роуз, не може да продължаваш да им се сърдиш заради онова, което ги чух да казват по твой адрес! Та то беше толкова отдавна!

— Не понасям Нийл, той е против мен. — Тя драматично отметна глава назад.

Казах й да не се прави на идиотка.

— Но той наистина ми е враг! — продължи сестра ми. — Лично ми го съобщи тази сутрин, преди ти и Саймън да се появите пред кръчмата. Каза, че все още храни надежди брат му да се върне в Америка заедно с него.

— Това не го прави твой враг — възразих, но трябва да призная, че отношението на Нийл към нея наистина беше враждебно.