Звярът

Рейдж не беше толкова сигурен. Напоследък имаше чувството, че чарковете му не действат както трябва, ала сега? Всичко вървеше така плавно, както някога… и като че ли още повече бе укрепнало.

— Може би.

— Предполагам, че онова, което се опитвам да кажа, е, че не искам да се изненадаш или да ти стане гадно, ако чувството на разочарование се завърне. Следващия път когато видиш Рот и М. Р., следващия път, когато Зи се появи с Нала в прегръдките си, вероятно отново ще почувстваш болка. '

Рейдж си представи краля и брат си и сви рамене.

— Да, права си. Ала знаеш ли какво? Просто ще си напомня, че имам теб и че това не би било възможно при други обстоятелства. И това ще изличи всичко, уверявам те.

— Само недей да забравяш, че да се преструваме, че проблемът не съществува, не е приложима стратегия, не и когато става дума за душевно здраве.

— Но да го погледнем от правилната перспектива определено е дългосрочна стратегия. Както и да бъдеш благодарен за онова, което имаш.

Тя отново се усмихна.

— Точка за теб. Но моля те, говори с мен. Няма да рухна, а предпочитам да знам какво става в главата ти.

Рейдж вдигна ръка и прибра кичур коса зад ухото й.

— Мери, ти си най-силният човек, когото познавам.

— Понякога не съм толкова сигурна. — Тя се обърна и се протегна, за да го целуне по устата. — Все пак, благодаря за вота на доверие.

— Просто беше такава изненада — промълви той. — Не очаквах нещо като мисълта дали ще имам дете, или не, да ме разстрои.

— Никога не знаеш какво ще ти поднесе животът. — Сега бе неин ред да свие рамене. — И предполагам, че това е и добрата, и лошата новина.

— Наистина мислех онова, което ти казах тогава. Ако искаш дете, ще ти намеря. Дори да е човешко дете.

Защото да осиновиш вампирско дете беше почти невъзможно. Те бяха твърде редки, твърде скъпоценни.

След миг Мери поклати глава.

— Не, не мисля, че това е за мен. Майчинските ми инстинкти намират израз в работата ми. — Тя го погледна. — Ала би ми харесало да бъда родител заедно с теб. Би било наистина хубаво. От теб би излязъл прекрасен баща.

Рейдж улови лицето й между шепите си и почувства как цялата любов, която изпитваше към нея, тече във вените му. Ненавиждаше, че ситуацията й причинява болка. Би сторил абсолютно всичко, за да не допусне тя да изпита каквато и да било болка.

Всичко, освен да пожертва любовта им.

— О, моя Мери, от теб би излязла най-невероятната майка. — Помилва долната й устна с палец. — Ала в очите ми това, че не можеш да имаш деца, не те прави по-малко жена. Ти си и винаги ще бъдеш най-съвършената шелан на земята и най-прекрасното нещо, случило ми се някога.

Тя отново се просълзи и се усмихна.

— Как е възможно… винаги да ме караш да се чувствам толкова красива?

Той я целуна, веднъж, два пъти.

— Просто отразявам онова, което виждам и което знам, че е вярно. Аз съм просто огледало, моя Мери. А сега, ще ми позволиш ли да те целуна отново? Ммммммм…