Каин и Авел [bg]

Шофьорът подкара автомобила към гаража, а двамата младежи изтичаха нагоре по стълбището пред къщата на Уилям.

— Доста неща си променил тук от последния път, когато ти гостувах — отбеляза Матю, възхитен от ратановите мебели, последен писък на модата, и пъстрите нови тапети.

Само фотьойлът с виненочервена кожена тапицерия си седеше на обичайното място.

— Реших да поосвежа малко — отвърна Уилям. — Все едно живеех в каменната епоха. Пък и не исках нищо тук да ми напомня за… Ела, сега не му е времето да обсъждаме покъщнината.

— Кога ще пристигнат гостите, поканени на увеселението?

— Не увеселение, Матю, а бал, бабите много държат да го наричаме така.

— А момичета за сваляне ще има ли?

— Една директорска секретарка не ти дава правото да се смяташ за пръв спец по половото възпитание в държавата.

— Божичко, каква люта ревност, и то от най-скъпия ми приятел — въздъхна уж покрусен Матю.

Уилям се засмя и си погледна часовника.

— Първият гост ще се появи след около два часа. Дай да не се мотаем, ами да се изкъпем и облечем. Сети ли се да си вземеш официално облекло?

— Да, но и да съм пропуснал, ще се издокарам с пижамата. Обикновено забравям или официалния костюм, или пижамата, но никога и двете. Дали да не се появя на бала по пижама, тъкмо ще наложа нова мода.

— Бабите няма да разберат шегата ти — отвърна другият младеж.

Хората от фирмата за организиране на тържества — общо двайсет и трима на брой, дойдоха в шест часа, бабите пък — в седем, пременени в черна коприна с шлейфове, влачещи се по земята. В осем без нещо Уилям и Матю отидоха при тях в гостната.

Уилям посегна да вземе изкусителната черешка върху великолепната охладена торта, но баба Каин подвикна зад него:

— Не пипай храната, Уилям, това не е за теб.

Той се извърна рязко.

— Тогава за кого е? — попита той и я млясна по бузата.

— Не ми се прави на интересен, Уилям, това, че си цял метър и осемдесет, няма да ми попречи да те шляпна.

Матю прихна.

— Нека те запозная, бабо, с най-добрия ми приятел, Матю Лестър.

Възрастната дама го огледа през пенснето от глава до пети, сетне рече одобрително:

— Драго ми е, млади момко.

— За мен е чест да ви се представя, госпожо Каин. Струва ми се, че сте познавали моя дядо.

— Дали съм познавала дядо ти ли? Кейлъб Лонгуърт Лестър? Навремето, преди петдесетина години, ми поиска ръката. Отказах му. Обясних му, че е пияница и това ще го вкара доста бързо в гроба. Оказах се права, затова и двамата недейте да пиете. Не забравяйте, алкохолът убива мозъка.