Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 228
Перейти на страницу:

— Да.

Баба Кабът кимна донейде одобрително.

Уилям отведе Аби Блънт в дъното на градината, под кичестия кестен, по който досега само се беше катерил.

— Винаги ли се опитваш да целуваш момичетата още при първата среща? — попита Аби.

— Да ти призная, никога досега не съм целувал момиче — отвърна Уилям.

Младата жена се засмя.

— Твърде поласкана съм.

Тя подложи румена страна, сетне и розови устни, после настоя да са се прибирали вътре. Бабите видяха с известно облекчение, че двамата се връщат.

По-късно, вече в стаята на Уилям двете момчета обсъдиха вечерта.

— Добре си прекарахме — отбеляза Матю. — Може да се каже, че си струваше да бия толкова път от Ню Йорк до затънтената провинция, ако не броим това, че ми отмъкна момичето.

— Как мислиш, Аби ще ми помогне ли да изгубя девствеността си? — попита Уилям, без да обръща внимание на шеговитите упреци на приятеля си.

— Разполагаш с три седмици, за да разбереш, но се опасявам да не установиш, че самата тя още е девствена — отвърна другият младеж. — Въз основа на опита си в тези неща съм готов да се обзаложа на пет долара, че Аби няма да се поддаде дори на обаянието на Уилям Лоуел Каин.

Уилям обмисли най-внимателно всичко. Едно беше да загуби девствеността си, съвсем друго — пет долара, които да даде на Матю. Виждаше се, кажи-речи, всеки божи ден с Аби Блънт — за пръв път се възползва от това, че макар и седемнайсетгодишен, притежава собствена къща и автомобил. Не след дълго си даде сметка, че е щял да пожъне по-голям успех, ако не бяха родителите на Аби, които й трепереха като на писано яйце. В последните дни от ваканцията той не се бе доближил особено до целта.

Решен да си спечели петте долара, изпрати на младото момиче огромен букет рози, после я заведе на пищна вечеря в „Джоузеф“ и накрая успя да я примами в гостната на своята къща.

— Откъде се сдоби с уиски, нали уж сме в сух режим? — попита Аби.

— А, не е чак такава философия — изперчи се Уилям.

Истината бе, че малко след като Хенри Осбърн се изнесе, той бе скрил в спалнята си бутилка от неговия бърбън, вместо да го излее в канала, както първоначално бе смятал да стори.

От уискито Уилям се задави, а на Аби й избиха сълзи.

Той седна до нея и я прегърна самоуверено през раменете. Тя не възропта.

— Според мен, Аби, си неописуемо красива — прошепна Уилям в светлокестенявите й къдрици, за да я подготви.

Тя го погледна вглъбено с огромни кафяви очи.

— О, Уилям — пророни младото момиче. — Ти си неотразим.

Не беше по силите му да устои на кукленското й лице. Аби позволи да я целуне. Това му вдъхна смелост и той приплъзна плахо ръка от кръстчето към гърдите й, където я остави досущ регулировчик, спрял напиращ поток от автомобили. Момичето поруменя от възмущение и махна дланта му — автомобилите да си продължат нататък.

— Не бива да го правиш, Уилям.

— Защо? — учуди се той и напразно се помъчи да си възвърне позициите.

— Защото не знаеш как ще свърши всичко това.

— Горе-долу, имам представа.

Още преди да й се е нахвърлил отново, Аби го изтика, стана припряно и взе да оправя роклята си.

— Трябва да се прибирам, Уилям.

— Но нали току-що дойде.

— Мама ще пита какво съм правила.

— Ще й кажеш: нищо.

— По-добре да оставим нещата така.

— Да де, но утре заминавам.

Пропусна да добави: „Връщам се в пансиона“.

— Е, можеш да ми пишеш.

За разлика от Валентино Уилям знаеше кога е загубил. Стана, оправи си вратовръзката, хвана Аби за ръката и я откара у тях.

На другия ден в пансиона Матю Лестър взе подадената му банкнота от пет долара и вдигна уж изненадано вежди.

— Само една-едничка дума, Матю, и ще те погна с бейзболната бухалка из училището.

— Не се сещам за думи, които да предадат дълбокото ми съчувствие.

— Хуквай, Матю! И здрава ти гърбина!

Уилям забеляза жената на главния възпитател през последните два учебни срока в „Сейнт Пол“. Тя беше красива, може би поотпусната в корема и бедрата, затова пък бе с огромен бюст, ходеше изпъчена и носеше лъскавата си черна коса на висок кок, вярно, тук-там посребрен, но дотолкова, че да й отива. Една събота Уилям си навехна на хокейното игрище китката и госпожа Раглан му сложи студен компрес, като застана малко по-близо, отколкото се налагаше, така че ръката на момчето да я докосва по гърдите. На него му стана приятно. После друг път Уилям вдигна температура и бе пратен за няколко дни в лечебницата, където жената на възпитателя лично му носеше храната, като присядаше на леглото, така че да докосва през тънката завивка с тяло краката на младежа, докато той се храни. На него пак му стана приятно.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)