Каин и Авел [bg]

Владек се ужаси от внезапно блесналата мисъл, че ще изгуби своето съкровище, точно както онзи път, когато се канеха да му отсекат ръката. Още преди да е решил какво да прави, един от мъжете изтръгна гривната от китката му. В тъмното Владек не виждаше лицата и вече се страхуваше, че ще се прости завинаги с нея, когато някой се метна връз мъжа с ножа. В суматохата Владек успя да фрасне в корема другия, който го държеше, и той се просна на земята. Имигрантите по койките наоколо се разбудиха и наостриха уши да чуят какво става. Двамата мъже си плюха на петите и офейкаха, първо обаче Джордж все пак успя да наръга с ножа единия нападател в хълбока.

— Да те вземат мътните! — изкрещя Владек, докато онзи тичаше презглава.

— Както гледам, съм се върнал тъкмо навреме — отбеляза Джордж. — Мен ако питаш, тия хубостници няма да бързат да дойдат пак. — Той погледна сребърната гривна, търкулнала се върху утъпканите стърготини по пода. — Великолепна е — допълни някак тъжно. — Винаги ще се намира някой, който ще се опитва да ти я отмъкне.

Владек вдигна гривната и я сложи на китката си.

— Насмалко да я загубиш завинаги — добави другото момче. — Извади късмет, че тази вечер се позабавих.

— Защо? — полюбопитства Владек.

— Славата ми ме изпреварва, ето защо — изфука се Джордж. — Всъщност заварих в лодката някакъв кретен вече със смъкнати гащи. Но на бърза ръка го разкарах, казах му, че преди седмица и аз съм бил мераклия на момичето, което чука, после обаче са ми намекнали, че имало сифилис. Не съм виждал човек, който да се облича по-бързо.

— Какво правиш в лодката? — попита Владек.

— Как какво, чукам ги, глупчо — засмя се той, след което се метна на койката и потъна в сън.

Владек се вторачи в тавана и както въртеше сребърната гривна, си мислеше за думите на Джордж и се питаше какво ли е „да чука“ Зофя.

На другата сутрин излезе буря, пасажерите не смееха да си подадат и носа на палубата. Вонята, засилена от парната отоплителна система на кораба, се беше просмукала навсякъде.

— Най ме е яд — завайка се Джордж, — че няма да ги докарам до дванайсет.

Щом бурята поутихна, почти всички се изсипаха на палубата. Владек и Джордж си запроправяха път по задръстените с хора мостици — най-после да подишат чист въздух! Много от момичетата се усмихваха на Джордж, докато Владек сякаш изобщо не го забелязваха. А той си бе въобразявал, че няма как да не го видят с шубата за петдесет долара. Покрай Джордж мина тъмнокосо момиче, румено от вятъра, което му се усмихна. Той се обърна към приятеля си.

— Довечера ще е моя.

Владек се взря в момичето, зяпнало Джордж.