Легендата [bg]

— Значи вярваш, че играта е истинска?

— Може би не за всички участници, но е истинска за теб, мен и Легендата. Това променя ли нещата за теб, малката? Защото, ако си се разколебала, позволи ми да ти напомня две неща. Ако не изпълниш своята част от договорката ни, в края на тази седмица ще си мъртва, ти, както и майка ти. Има само два начина да освободиш някого от карта. Или простосмъртен трябва доброволно да заеме мястото му, или безсмъртен с голяма мощ трябва да развали заклинанието и да освободи всички, които са заключени в хартиения затвор. Легендата никога не би освободил орисиите. Ако се добере до картите, ще ги унищожи и майка ти ще умре. — Наведе се към нея, докато хладните му устни не докоснаха ухото й. Приглади назад непокорната къдрица и прошепна: — Картата, в която е затворена майка ти, е свързана с тестето, което държи всички орисии. Освен ако не искаш смъртта й, веднага щом спечелиш играта, трябва да се свържеш с мен чрез злополучната монета и да ми предадеш Легендата, както обеща.

— Мразя те — изръмжа Тела.

Джакс се изхили на сантиметри от ухото й, сякаш намираше казаното за вълнуващо.

— Прекъсвам ли нещо? — пропя Скарлет откъм прага.

Тела погледна натам и видя сестра си с тежък поднос, отрупан с храна, и твърде широка усмивка на лицето.

— Просто си вземах довиждане. — Джакс приглади отново косата й назад, смръщил вежди сякаш му е крайно неприятно да си тръгне.

Скарлет само дето не припадна от умиление. И сигурно наистина изглеждаха достойни за умиление, помисли си Тела, тя — полегнала бледа сред възглавничките, той — целият усмивки, светлина и злато с русата си коса и прибулените очи.

— Ще ми се да можех да остана още, любов моя — каза той. — Но не се тревожи, ще дойда да те взема по-късно за вечерята ни с императрицата.

Скарлет ахна и побърза да остави подноса до леглото.

— Ще вечеряте с императрицата?

— О, да — потвърди Джакс, преди Тела да е реагирала на тази нова информация. — Нейно величество няма търпение да се запознае с девойката, откраднала сърцето ми. Последната ми годеница не й допадна особено, но знам, че ще обикне Донатела не по-малко от мен.

Каза го с тон сладък като мед, било за да заблуди Скарлет, било за да притесни още повече Тела. Ако императрицата я обикнеше колкото него, значи изобщо нямаше да я хареса.

Вечерята не предвещаваше нищо добро.

В известен смисъл за Тела императрицата беше митологично създание, също като орисиите. Могъща владетелка, за която Тела беше чувала, но никога не беше виждала. И макар да бе любопитна, изобщо не държеше да се запознава с Нейно величество. Нещо повече, една вечер с нея означаваше една вечер по-малко в търсене на майчиното й тесте, което, извън всяко съмнение, беше ключът към спечелването на играта.