Легендата [bg]

— Ти пък. — В тона на Скарлет се долавяше единствено скептицизъм. — Та те дори не си приличат.

— Снощи дочух нещо.

— Сигурно е било част от ролите им в играта.

— Прозвуча много убедително.

Скарлет присви очи.

— Ти наистина започваш да вярваш, че не е само игра, нали?

— Не — излъга Тела.

— Но смяташ, че Джулиан и Данте са братя?

— Да. Така мисля. — Или поне го мислеше, преди сестра й да я погледне сякаш е полудяла.

Скарлет си пое дълбоко дъх.

— Де да можех да ти повярвам. Но не участвам в този Каравал и това ме кара да се съмнявам във всичко. — Махна към вратата. — Още не мога да разбера защо с престолонаследника се преструвате на сгодени. Сигурна съм, че е свързано с играта, но не знам как. Обаче ме плаши, Тела. А щом аз съм толкова объркана, колко ли объркана се чувстваш ти? — Гласът на Скарлет се пречупи и нещо в Тела последва примера му.

Не искаше отново да лъже сестра си, но си даваше сметка, че не може да й каже цялата истина.

— Играя в отбора на Джакс — призна Тела. — Ако спечеля играта и му дам наградата, той ще ни събере с майка ни.

Изражението на Скарлет се вкорави, но тя не продума.

Секундите се проточиха.

Тела се уплаши, че и този път сестра й ще замълчи, ще подмине темата, както правеше винаги. Но не стана така и промяната не беше за добро.

Скарлет произнесе всяка дума като проклятие, все едно би предпочела новината, че майка им е мъртва.

— Защо продължаваш да търсиш тази жена?

— Защото не е някаква си жена, а нашата майка. — Тела се замисли дали да не отиде при малкия куфар и да не извади картата, в която бе заключена Палома, само че онази карта не беше неразрушима като Оракула, а Скарлет изглеждаше склонна да направи нещо крайно, като да я скъса на две, да речем.

Роклята на Скарлет промени цвета си, потъмня от жежко алено до гневно бордо, в хармония с тъмния тон на гласа й.

— Знам, че ти се иска да вярваш в нея. Дълго време и аз исках същото. Но тя си тръгна, Тела. Не просто си тръгна, а ни заряза с баща ни. Ти още се надяваш, че е имала основателна причина да го направи, знам. Но истината е, че ако ни е обичала, щеше да остане или поне да ни вземе със себе си.

Тела се замисли дали да не каже на сестра си, че майка им си е тръгнала в стремежа си да ги опази от прокълнато тесте на съдбата, което държи в затвор всички орисии, но казано така, звучеше повече от нелепо. Пък и ако й кажеше за картите, трябваше да признае, че майка им е престъпница, откраднала е тестето, а това определено нямаше да помогне.

— Съжалявам, че гледаме толкова различно на това — въздъхна Тела.

— Просто не искам да страдаш отново. — Скарлет облегна гръб на една от колоните на балдахина. — Само като си помисля, че… че си се съюзила с опасен човек като престолонаследника, за да я намериш… Това няма да свърши добре, сигурна съм.

— Знам, че не ти харесва — каза Тела, — но ако се тревожиш заради Джакс, знай, че отношенията помежду ни ще приключат с края на играта.

— Сигурна ли си? — настоя Скарлет. — Останах с впечатлението, че не иска да те губи от поглед.