Самотна пеперуда [bg]

— Как се живее тук днес? — попита Алмен с любопитство и се опита дискретно да махне няколко трохи от хляб от масата пред себе си.

— Тук живеем пет семейства. Всички имат деца в предучилищна възраст и се редуваме в грижите за тях. Повечето от нас работят.

— Сами ли отглеждате храната си?

— Отглеждаме някои неща, но всъщност купуваме по-голямата част. Само от стопанства в околността — каза Матиас. — Преди двайсет години положението е било малко по-различно.

— Как се е живяло по онова време?

— Тогава всичко се е произвеждало тук: зеленчуци, месо, мляко… Ами, всичко — каза той. — Освен това всичко било общо. Обща кухня. Общи спални… — Матиас се засмя и отметна конската си опашка.

— А всички духовни истории, за които сме чували?

Алмен си спомни всички слухове, които беше чувал за „Грюнингсленгтан“. Че хората тичали голи насам-натам и ходели по нужда навън.

— В „Грюнингсленгтан“ са се провеждали курсове по медитация — отвърна Матиас. — И преподавателите, и учениците били от цяла Швеция, дори от цял свят. Изпробвали всички тенденции в медитацията и терапията.

— Знаете ли дали тук са приемали криминално проявени и наркомани? — попита Алмен.

Матиас изсумтя и поклати глава.

— Това е било за кратко, доколкото съм чувал. От общината разбирали, че намеренията са добри, но на практика нещата не вървели. През седемдесетте и осемдесетте тук се употребявали свободно наркотици. Явно са отглеждали колкото за нуждите на обитателите и малко отгоре. Между другото искате ли нещо за пиене?

Матиас се изправи и отиде до хладилника. Извади кана с вода. Вътре се виждаха няколко зелени листа и Алмен я проследи с поглед, докато Матиас се връщаше.

— Само мента — каза той и се засмя. — Искате ли?

Алмен се настани удобно на стола и поклати глава.

— Знаете ли дали се е случило нещо — някакво престъпление — докато комуната е приемала тези обитатели? — попита той.

— Моята позната разказа за един случай на насилие над малко момченце. Извършителят бил мъж, осъден за притежание на наркотици и за насилие, който не можел да вземе в ръце живота си. Това е било преди почти трийсет години.

Сърцето на Алмен заби по-силно.

— Знаете ли дали е бил осъден за това престъпление? — попита той.

— Не мисля. Накарали го да се премести, но иначе предполагам, че по някаква причина случаят бил потулен. Все пак не са искали настаняванията от общината да се окажат още по-голям провал.

Матиас напълни чаша с вода. После я поднесе към устата си и започна да пие на големи глътки.

— Какво се е случило с момчето?

— Двамата с майка му се преместили, както може да се предположи, но не знам къде.