Самотна пеперуда [bg]

Веднага след пресконференцията Юхан Рока се запъти към кафемашината. Докато чакаше всички да излязат от залата, той подреди чашите за кафе на три еднакво високи купчини и се замисли докъде бяха стигнали разследванията. Като се изключат собствените му признания, всъщност бяха направили малък пробив: непознат телефонен номер, който представляваше връзка между Монс Сандин и Кенет Фермволт — човека, който беше вкарал самия него в беля.

Рока напълни една чаша догоре и затаи дъх, докато преглъщаше почти негодното за пиене кафе. Беше време да се прибере вкъщи. Тази вечер щеше да се срещне с Анхелика и трябваше да си вземе душ преди това. Той се огледа. Изглеждаше, че и последните присъствали на пресконференцията си бяха тръгнали и беше тихо. Журналистите бяха на път към компютрите си, за да предадат своята представа за реалността. Той не можеше да не се притеснява как ще бъде описано положението.

Изведнъж той ги чу — късите, забързани крачки, които никакъв балатум на света не можеше да заглуши. Явно Ингрид Бенгтсон не си беше тръгнала. Рока погледна към вратата. Тя застана там с мобилния си телефон в ръка. Трескаво започна да натиска с пръсти по екрана. След това излезе в коридора, без да вдига очи. Но изведнъж погледна и срещна очите на Рока. За милисекунда, а после се обърна и тръгна в обратната посока. Тогава той не се сдържа.

— Ингрид, трябва да поговоря с теб — извика.

Решителните крачки се забързаха.

Рока я догони, сложи ръка на рамото й, за да я спре.

— Каква беше тази работа с уговорените надбягвания? — попита той. — Знаеш ли нещо, което и аз трябва да знам нещо, което може да има значение за разследването?

Тя спря рязко и се обърна към него.

— Ти самият беше там и чу какво казах. Нищо, свързано с тези слухове, не е обект на полицейско разследване.

— Но… — каза Рока и за свое удивление забеляза, че думите заседнаха на гърлото му.

— Това са само спекулации, няма нищо конкретно — рече Ингрид Бенгтсон и направи няколко крачки към Рока.

— Само мисля, че трябва да сме по-добре подготвени по някои въпроси. — Той разтвори ръце. — И може би да разговаряме малко по-открито с медиите. Въпреки всичко се намираме в зависимо положение.

Ингрид Бенгтсон се приближи още повече към него.

— Да, ти си мислиш така, а аз не мога да ти попреча да имаш собствено мнение. Стига само да го пазиш за себе си. Изнасяме такава информация, каквато аз реша. Ако за теб това е проблем, значи е проблем и за мен. Проблем, който лесно мога да реша — трябва само да натисна бутона за изпращане.

Тя натисна демонстративно екрана на мобилния телефон с показалеца си, а после се отдалечи.