Самотна пеперуда [bg]

Евелина отвори крана още повече. Хена не представляваше проблем, поне не в началото. Така или иначе, Евелина се срещаше с Монс всеки път когато беше във Флоренция. Той идваше в хотела й. Наистина винаги покрай тренировка и никога не оставаше много дълго. Но все пак. Евелина си беше внушила, че трябва да бъде благодарна за всяка секунда, която имаше възможност да прекара с него. Само ако Хена знаеше.

Понякога изпитваше угризения, че се среща със съпруга на друга жена. Веднъж попита Монс как може да мами Хена. Тогава той отговори:

— Хена е страхотна жена. Но видях как ми ражда две деца. Вече не ми е толкова лесно да гледам на нея като на сексуален обект.

Евелина не знаеше как да реагира. Наистина се ласкаеше, че Монс се възбужда точно от нея. Но дълбоко в душата й нещо я пронизваше. Въпреки че винаги го беше подозирала, предположенията й се оправдаха окончателно, когато той използва тези думи. Между нея и Монс нямаше нищо друго, освен страст и задоволяване.

Частта от нея, която копнееше за собствени деца, беше останала разочарована. Монс не беше единственият женен мъж, с когото се беше срещала, и беше започнала да се съмнява, че съществува мъж, който да види майката на децата си и любовница у една и съща жена. Но може би Монс беше успял да види това у нея? Та тя не беше Хена. Никога нямаше да пренебрегне себе си. Щеше да продължи да се поддържа, да ходи на фитнес и да се гримира, дори ако имаше деца. И никога нямаше да откаже секс. Но сигурно Монс не го беше разбрал.

Веднъж тя го попита дали наистина обича Хена.

— Обичам семейството си — отговори той и елегантно избегна да отговори на недвусмислено зададения въпрос. Евелина си спомни как ревността я беше обзела. Тя също искаше семейство. С Монс. А ако трябваше да бъде искрена, неведнъж й се беше искало Хена внезапно да изчезне.

Хвана подвижния душ и го притисна силно към тялото си. Струйките се разделиха и водата заблика около нея като от водопад, а тя се отпусна. Все пак сега Хена вече я нямаше. Жал й беше за децата, естествено. Но откровено казано, съпругата вече не препречваше пътя й. А рано или късно скръбта на Монс щеше да се уталожи. Щеше да дойде време, когато ще може да го потърси отново. Евелина спря душа. Да. Този ден щеше да дойде, а тя щеше да го планира добре.