Синът на феите [bg]

По време на вечерята разговаряха предимно двете момичета, говореха за овчарчето, за майка му, и за това колко хубава била малката им ферма. Брат Пиетро не каза почти нищо, мълчалив в неодобрението си, а Лука се опитваше да подхвърля небрежни и безразлични реплики, но непрекъснато се запъваше, понеже си мислеше за тъмното злато на мокрите коси на Изолда и за топлия блясък на мократа й кожа.

— Простете ми — каза внезапно той. — Тази вечер съм разсеян.

— Случило ли се е нещо? — попита Изолда. Брат Пиетро прикова в него продължителен, замислен поглед.

— Не, сънувах нещо, това е всичко, и картини от съня останаха в ума ми, нали знаете как става? Когато не можеш да спреш да мислиш за нещо.

— Какъв беше сънят? — попита Ишрак.

Изведнъж Лука поруменя.

— Почти не си го спомням. Виждам само образите.

— На какво?

— И тях не мога да си спомня — заекна Лука. Хвърли поглед към Изолда: — Ще ме помислите за глупак.

Тя се усмихна любезно и поклати глава.

— Захаросани сливи — отбеляза Фриз, поднасяйки ги внезапно на масата. — Голям шум се вдигна заради тях в кухнята. А всички деца от селото чакат на задната врата за онези, които бихте оставили.

— Боя се, че предизвикваме голям смут — отбеляза Изолда.

— Обикновено група пътници, сред които има дами, биха продължили към някой по-голям град — изтъкна брат Пиетро. — Затова би трябвало да се присъедините към по-голяма група пътници, с които вече пътуват други жени.

— Веднага щом срещнем такава група, ще се присъединим към тях — обеща Изолда. — Знам, че злоупотребяваме с добрината ви, пътувайки с вас.

— А как ще се оправите с парите? — запита брат Пиетро нетактично.

— Всъщност имам някои накити за продан — каза Изолда.

— А имат и конете — обади се Фриз от вратата. — Четири добри коня, които да продадат, когато им потрябват пари.

— Трудно може да се каже, че са техни — възрази брат Пиетро.

— Е, сигурен съм, че вие не сте ги откраднали от разбойниците, а малкият господар никога не би откраднал, аз пък не докосвам откраднат кон, така че остава да са собственост на дамите и те да имат право да ги продадат — каза Фриз упорито.

И двете момичета се засмяха.

— Това е мило от твоя страна — каза Изолда. — Но може би е редно да ги споделим с вас.

— Брат Пиетро не може да взема крадена стока — каза Фриз. — А не може да вземе и заплащането за показването на върколака, защото това е против съвестта му.

— О, за Бога! — възкликна Пиетро нетърпеливо, а Лука вдигна поглед, сякаш чуваше разговора за първи път.

— Фриз, можеш да задържиш парите от показването на върколака, но занапред недей да вземаш заплащане от хората. Това само ще предизвика неприязън в селото, а трябва да разполагаме със съгласието и благосклонността им за разследването. И, разбира се, дамите трябва да получат конете.