От кого сме произлезли
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От кого сме произлезли». Краткое содержание книги:
Лемурийците
От посочените източници става ясно, че земните континенти са били различни преди няколко милиона години. Главният континент на Лемурия е бил разположен в района на Австралия, която изглежда е остатък от него. По този повод в „Тайната доктрина“ четем: „…Jukes пише: от времето на Оолитния (Юрския) период в Австралия са настъпили no-малко промени, отколкото на други места.“ (т. 2, с. 248); „По онези времена Земята е била не толкова плътна и по-течна.“ (Р. Щайнер, „Из летописите на света“, с. 48).
Лемурийците са се разделяли на ранни и късни (лемуро-атланти).
Ранните лемурийци са били с огромен ръст (около 20 метра), с по четири ръце и две лица. Отначало телата им са били изградени от меки вещества, пластични и гъвкави. Точно при тях за първи път в процеса на еволюцията са се появили кости, които укрепили конструкцията на тялото и ги направили по-приспособими към земния живот, макар че увеличили теглото им. Според една от хипотезите (Лобсанг Рампа, „Докторът от Лхаса“, с. 231) по това време Земята се е въртяла по друга орбита и гравитацията е била значително по-слаба. Животните са съществували в множество разновидности и са били по-едри. Може би това са легендарните динозаври? Този факт не може да се изключи, още повече ако се вземе предвид горе-долу паралелното съществуване в един и същи период на огромните влечуги и лемурийската цивилизация.
Ранните лемурийци почти не са притежавали памет, речта им напомняла нещо като пеене, общували си най-вече чрез „четене на мисли“, а основното си внимание са концентрирали върху развитието на волевите моменти в живота. Като производни на втората раса („родените По-късно“, „безкостните“), ранните лемурийци отначало също са били хермафродити, но после се извършило разделянето на половете — появили се мъжете и жените.
По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 249): „Третата раса на човечеството е най-тайнствената…Тайната как точно е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена. Ясно е обаче, че отделните единици на третата раса са започнали да се разделят още в своите обвивки или яйца…“
Също тя посочва (с. 211), че те са се размножавали по начин, подобен на пъпкуването — както и повечето растения, червеи, охлюви и т.н. В „Хрониката на Акаши“ разделянето на половете се обяснява така: индивидите с доминиращ женски елемент са били душевно по-развити и са изпитвали любов към индивидите с доминиращ мъжки елемент (Р. Щайнер, „Из световните летописи“, с. 46, 47).
Както вече отбелязах, ранните лемурийци са били четириръки и двулики. След разделянето на половете двете задни ръце постепенно атрофирали поради това, че „третото око“, разположено в задната част на главата, започнало да се скрива навътре в черепа. То е било прототип на циклопското око на първата и втората раса и е „виждало“ във вълновия диапазон на финия свят, т.е. в света на психичната енергия (свръхвисоките честоти). Доколкото разбирам, то е „виждало“ горе-долу така, както „виждат“ съвременните йоги, изпадайки в транс или сомати. Двете задни ръце са обслужвали това „трето око“.
Според мен двете предни очи са се появили при ранните лемурийци, защото са започнали все повече да се „потапят в материята“, което изисквало зрение за физическия свят. Постепенно неговата роля се е увеличила в сравнение със зрението в ефирния свят.
По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 374): „Третото око… отначало е било единствен зрителен орган. Двете предни физически очи са се развили едва по-късно — както при животното, така и при човека — като орган на физическото зрение, който в началото на третата раса е бил в същото положение както при някои слепи гръбначни. Двете предни ръце са обслужвали двете предни очи.“ И тъй, ранният лемуриец е изглеждал доста особено — огромен на ръст, четирирък и двулик. Може би паметта на човечеството, пренесена през милионите години, е запазила този необикновен облик в изображенията и идолите на индийските езотерични богове. Ранните лемурийци изглежда наистина са били съвършени в това отношение, понеже са виждали и са действали както във физическия, така и във финия свят.