От кого сме произлезли
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От кого сме произлезли». Краткое содержание книги:
Историята с племето тару ни послужи за урок. Когато събеседник, без религиозен сан или сериозна научна титла, долови твоя интерес, той започва да говори това, което би искал да чуеш. И изведнъж на теб ти се струва, че твоите предположения намират реално потвърждение. Като че ли всичко върви по вода — каквото и да предположиш, все излиза вярно. В края обаче те очаква горчиво разочарование и съжаление заради пропиляното време. Но такъв е научният път — никога не минава без грешки.
В подобни беседи, за разлика от разговорите със свами, лами и крупни учени, рядко ще чуеш „може би…“, „не зная…“, „не, не е така…“ Ламите и свамите са твърде авторитетни в източния свят. За тях е характерно бащинско-ироничното отношение към европейския научен интерес, примесено донякъде с уважително любопитство. Религиозното образование възпитава в тях изключително дълбоко уважение към древните знания, които те са призвани да съхраняват и развиват. Ето защо те смятат, че да си измисляш небивалици е голям грях. Всеки лама, ако не е сигурен в познанията си, спокойно ще каже „Не си спомням …“ и ще ви препоръча друг духовник, който според него по-добре е осведомен по дадения въпрос. Учените от Индия и Непал са възпитани в същия дух, защото са дълбоко религиозни. На получените от тях сведения може да се вярва.
Кой е Буда?
Очевидно се налагаше да отхвърлим първоначалната си хипотеза за раждането на Буда. А да се смятат хората от племето тару за негови наследници — звучеше несериозно. Може би той наистина е излязъл от състояние на сомати в езерото край градчето Люмбини или от близката планина. Последният вариант изглеждаше по-вероятен, понеже в легендите за него се споменава следният факт: на по-зряла възраст той започнал да гладува, измършавял и се оттеглил в дивата гора, откъдето по-късно се появил отново сред хората — красив и преобразен. Не е изключено да се е явил съвсем друг човек, а историите за „непорочното зачатие“ да са измислица. Както вече посочихме (Бонпо-лама), през текущите 30 000 години на земята трябва да се появят 1002 Буди.
По този повод при Е.П. Блаватская намираме следното (т. 2, с. 529, 530): „Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци… От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди, и петдесет и трима от другата… Тези кошове с най-древни писания върху «палмови листа» се пазят като най-голяма тайна… Онзи особен манускрипт, от който бяха извлечени следващите откъси и после преразказани на по-разбираем език, е бил преписан от каменни скрижали, принадлежали на един Буда от най-първите дни на петата раса, който е бил свидетел на потопа, когато са изчезнали под водата основните континенти на расата на атлантите.“
Написаното от Блаватская за Будите може да се схване по различен начин. От една страна, привлича вниманието фактът, че те са назовани „исторически Мъдреци“. Работата е там, че на друго място (т. 2, с. 440) Блаватская пише: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси са обитавали подземни жилища…“ Понятията „исторически Мъдреци“ и „мъдри хора“ изглежда са синоними. Тогава синоним е и думата адепти. Кои са те? От беседите със свами и лами разбрахме, че адепти се наричат хората, които живеят по стотици и хиляди години, пребивавайки в сомати и връщайки се периодично към обикновения начин на живот.
Оттук следва, че последният Буда а изглежда и други Буди — бидейки адепт, се е появил на Земята, като е излязъл от Генофонда на човечеството. Думите на Е. П. Блаватская: „…Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци… От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди и петдесет и трима от другата…“, потвърждават горното твърдение.
Необикновената външност на Буда може да бъде обяснена с факта, че е бил адепт-атлант или адепт-лемуриец (да се спомним думите на Е.П. Блаватская: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси…“). Огромните познания на последния Буда, на които никой не го е учил по време на обикновения му земен живот, са обясними единствено с факта, че е владеел знанията на атлантите и лемурийците. Косвено свидетелство е и споменаването от Блаватская за „каменните скрижали“ и за Буда от времето на Потопа. В края на краищата тя директно и недвусмислено посочва, че Буда е бил представител на четвъртата раса, т.е. атлант (т. 2, с. 280, 281): „…чертите и типовете характери, приписвани на великаните от четвъртата раса…тези Буди, макар и често обезобразени от символично представените дълги провиснали уши…“