От кого сме произлезли
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От кого сме произлезли». Краткое содержание книги:
Цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата на земното кълбо. Имали са летателни апарати, с които напускали Земята. По този повод Сатя Саи Баба казва (Джон Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба“, с. 165), че тези летателни апарати са се задвижвали със силата на мантрите, т.е. чрез специални заклинания или, казано с други думи, използвана е психична енергия.
Лобсанг Рампа описва хора с гигантски ръст, живели заедно с ранните атланти. Той отбелязва, че те са били по-едри от атлантите, макар последните да са били два пъти по-високи от съвременните хора. Лобсанг Рампа нарича тези гиганти суперинтелектуалци. По това време климатът е бил по-топъл, флората — по-обилна, а Земята се е въртяла по друга орбита и е имала планета близнак. Гравитацията е била много по-слаба.
Пак при него намерихме сведения за конфликтите между различните групи лемуро-атланти. Те завършили с война, довела до ужасяваща експлозия, която променила орбитата на Земята. По-късно хората забелязали, че планетата близнак започнала да се приближава към Земята. И тогава моретата излезли от бреговете си, а ветровете задухали с невиждана сила. Расата на лемуро-атлантите забравила за препирните и набързо се издигнала в небето със своите летателни апарати. Те предпочели да напуснат Земята завинаги.
На Земята продължили ужасните катаклизми. Приближаващата се планета ставала все по-голяма и скоро между нея и Земята прескочила огромна искра. Небето се покрило с черни облаци, настъпил непоносим студ. Много от хората (атлантите) загинали. После Слънцето започнало да се отдалечава, да изгрява от Изток и да залязва на Запад. Земята преминала в друга орбита и придобила нов спътник — Луната. Впоследствие хората открили върху земната повърхност голяма яма (може би това е древният Попигайски кратер), образувала се по време на сблъсъка между планетите.
И тъй, съществуват много сведения за това, че цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата земна цивилизация.
Напълно ли са загинали те? Някои данни свидетелстват, че те и досега може би се намират в състояние на сомати в Генофонда на човечеството. Според други — лемуро-атлантите са в основата на загадъчната Шамбала, след като са се научили в процеса на еволюцията да преминават от физическо във фино състояние и обратно. Описвайки страната Шамбала, Николай Рьорих нееднократно посочва, че нейните хора са способни да изчезват или да стават невидими.
Да вярваме ли на всичко това? Не зная. Мисля обаче, че преминаването от физическия към финия свят и обратно е напълно възможно.
Атлантите
Както пише Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса“, с. 235–237), след катастрофата, предизвикана от сблъсъка между планетите, останалите живи атланти започнали да се приспособяват към променените условия на Земята, но вече в отсъствието на суперинтелектуалците, които биха могли да помогнат за оцеляването им. Като спомен за тях възникнала религията. Жреците се опитвали, използвайки религията, да подчиняват хората на своята власт. Мамутите и бронтозаврите изчезнали, тъй като не се приспособили към новия климат. Небето, което преди било червено, станало небесносиньо. Понякога валял сняг, ветровете били станали осезаемо по-студени, появили се приливите и отливите. Хората постепенно ставали все по-ниски.
Жреците на атлантите разбирали, че без знанията на лемуро-атлантите обществото трудно ще прогресира. Започнали да събират старинните им писания, опитвали се да ги дешифрират. Били предприети разкопки за откриването на други източници на древните знания. Овладяването им довело до прогрес.
Били построени големи градове, учените постоянно изобретявали все по-нови средства за покоряване на природата. Хората построили летателни апарати и започнали да се издигат във въздуха със самолети без крила. Те летели безшумно и можели да „застиват“ във въздуха, защото хората разбрали тайната на гравитацията и се научили да използват антигравитацията. Управлявали например във въздуха огромен камък с помощта на устройство, голямо колкото длан. Превозването на стоки ставало предимно по въздуха, наземен транспорт използвали при малки разстояния, превозването по вода било рядкост.
Е. П. Блаватская (т. 2, с. 533) също пише, че атлантите са притежавали летателни апарати. Тя посочва: „…Именно от четвъртата раса са получили… най-ценните науки за скритите свойства на скъпоценните и другите камъни, както и химията…“
В „Хрониката на Акаши“ (Р. Щайнер, „Из летописите на света“, с. 20) е отбелязано, че атлантите властвали над това, което се нарича жизнена сила. Например в пшениченото зърно е концентрирана сила, благодарение на която прераства кълнът. Атлантите имали приспособления, с чиято помощ тази или подобна жизнена сила се превръщала в механична, прилагана при летателните и другите апарати.