Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
В тоя разговор Мънк се убеди в едно нещо, което вече беше забелязал при първите разменени думи, тоест, че има работа със знатен човек.
Той не можеше да бъде убиец и Мънк не беше склонен да вярва, че е шпионин; но в Атос имаше толкова хитрост и твърдост едновременно, че Мънк го взе за заговорник.
Когато станаха от масата, Мънк попита:
— Значи вие вярвате във вашето съкровище, господине?
— Да, милорд.
— Сериозно?
— Много сериозно.
— И мислите, че ще намерите мястото, където е закопано?
— При първия оглед.
— Е, добре, господине, ще ви придружа от любопитство. Трябва непременно да ви придружа, защото много мъчно ще се движите през лагера без мене или без някой от моите лейтенанти.
— Генерале, аз не бих допуснал да се безпокоите, ако наистина нямах нужда от вашето присъствие; но тъй като признавам, че то е не само чест за мене, но и необходимост, приемам.
— Желаете ли да вземем хора с нас? — попита Мънк.
— Генерале, мисля, че е безполезно, ако вие сам не виждате нужда от това. Двама души и един кон ще бъдат достатъчни, за да пренесат двете буренца на фелуката, която ме доведе тук.
— Но ще трябва да се копае, да се дълбае, да се изхвърля пръст, да се разбиват камъни, а вие не смятате да вършите тая работа сам, нали?
— Генерале, не ще има нужда нито да се дълбае, нито да се копае. Съкровището е скрито в манастирската гробница; под един камък с голяма желязна халка има малка стълба от четири стъпала. Двете буренца са там, едно до друго, залети с гипс във формата на ковчег. Освен това има надпис, по който ще позная лесно камъка; и тъй като не искам в една работа на деликатност и доверие да имам тайни от ваша светлост, ще ви кажа дори самия надпис:
Hie jacet venerabilis Petrus Cuillelmus Ccotl. Canon.
Honorab. Conventus Novi Castelli. Obut quarra et decima die Feb. ami. Dom. MCCVIII.
i Rcquiescat in pace.12
Мънк не изпускаше нито дума. Той се чудеше или на безподобното лукавство на тоя човек и на забележителното изкуство, с което играеше ролята си, или на честното добродушие, с което излагаше молбата си; и то в положение, когато ставаше дума за един милион, за който човекът се излагаше на опасността да му забият нож, сред една армия, която би погледнала на това не като на кражба, а като възвръщане на съкровището.
— Добре — каза той, — аз ще ви придружа; приключението ми се струва толкова необикновено, че искам сам да нося факела.
След тия думи той опаса една къса шпага и мушна пистолет в пояса си; при това движение дрехата му се полуразтвори и се показаха фините пръстенчета на ризница, която имаше за цел да го защити от ножовете на наемни убийци.
Сетне взе в лявата си ръка шотландски дърк13, обърна се към Атос и каза:
— Аз съм готов, господине, а вие?
Противно на Мънк, Атос откачи ножа си и го сложи на масата; отпаса колана на шпагата си и го сложи до ножа; и непринудено, разкопчавайки дрехата си, като че ли търсеше носната си кърпичка, показа под тънката си батистена риза голата си гръд, без нападателни и отбранителни оръжия.
„Ето наистина един своеобразен човек! — помисли си Мънк. — Той е без всякакво оръжие; дали там няма засада?“
— Генерале — каза Атос, сякаш отгатна мисълта на Мънк, — вие искате да бъдем сами, това е много добре; но един велик пълководец не трябва да се излага никога с безразсъдна смелост: сега е тъмно, преминаването през блатото не е безопасно, вземете конвой.
— Имате право — рече Мънк. И повика:
— Дигби! Адютантът се появи.
— Петдесет души с шпаги и мускети! И погледна Атос.
— Това е извънредно малко — отвърна Атос, — ако има опасност, и извънредно много, ако няма.
— Ще ида сам — каза Мънк. — Дигби, нямам нужда от никого. Да вървим, господине.
XXV
БЛАТОТО
Отивайки от лагера към Туийд, Атос и Мънк минаха по същия път, по който Дигби беше превел рибарите от Туийд в лагера. Видът на това място, видът на промените, извършени тук от хората, трябваше да подействуват много силно върху пламенното въображение на Атос. Атос гледаше само тия опустошени места; Мънк гледаше само Атос, който, вдигнал очи към небето или навел ги към земята, търсеше, мислеше, въздишаше.
Дигби, най-напред обезпокоен от последната заповед на генерала и особено от гласа, с който беше дадена тая заповед, извървя двадесетина крачки след нощните пешеходци; но генералът се обърна, сякаш се учудваше, че не се изпълняват заповедите му, адютантът разбра, че не трябва да любопитствува, и се върна в палатката си.
12
Тук почива уважаемият Петрус Гвилслмус Скот, каноник в многославния манастир на Нюкасъл. Умрял на 14 февруари 1208 година. Да почива в мир.
13
Дърк (англ.) — нож на шотландските планинци. — Б. пр.