Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— А де са другарите ти?
— О, другарите ми останаха в лодката! Те са прости моряци, нищо не знаят.
— А ти знаеш ли?… — попита Мънк.
— О, аз — отговори началникът и се засмя, — аз обиколих къде ли не с баща ми и зная как се казва су, екю, пистол, луидор и двоен луидор на всички европейски езици. Ето защо екипажът ми ме слуша като оракул и ми се подчинява като на адмирал.
— Значи ти сам избра господин Ламберт като най-добър клиент?
— Да, разбира се. И бъдете откровен, милорд, излъгал ли съм се?
— Ще видиш после.
— Във всеки случай, милорд, ако съм се излъгал, грешката е моя и не трябва да се сърдите за това на другарите ми.
„Да, не е глупав тоя хубостник!“ — помисли си Мънк.
Като помълча няколко минути и поразгледа рибаря, генералът попита:
— Ти каза, че идеш от Остенде, а?
— Да, милорд, право оттам, без криволичене.
— Следователно ти знаеш какво става сега тук, защото не се съмнявам, че във Франция и Холандия говорят за нашите работи. Какво прави тоя, който се нарича крал на Англия?
— О, милорд — извика рибарят с шумна и излиятелна откровеност, — ето един щастлив въпрос и вие попаднахте на най-подходящия човек, защото мога да ви дам безподобен отговор. Представете си, милорд, когато отивах в Остенде да продам малкото скумрия, която бяхме уловили, аз видях бившия крал: той се разхождаше по дюните и чакаше конете, които трябваше да го заведат в Хага. Един такъв висок, бледен, с черна коса и малко сурово лице. Изглежда, че съвсем не е добре със здравето и май че холандският въздух не му понася.
Мънк слушаше с голямо внимание бързия, цветист и многословен разказ на рибаря, на език, който не му беше роден; за щастие, както вече казахме, той го говореше с голяма лекота. От своя страна рибарят употребяваше различни думи — френски, английски, а понякога и думи, които не принадлежаха на никакъв език и които бяха гасконски. Впрочем очите му говореха за него, и то тъй красноречиво, че можеше да не се разберат думите му, но не можеше да не се разберат изразителните му погледи.
Генералът изглеждаше все повече и повече доволен от изпита.
— Навярно ти си чул, че тоя бивш крал, както го наричаш, отива в Хага с някаква цел.
— О, да, разбира се, чух това.
— И с каква цел?
— Все със същата. Нали все си мечтае да се върне в Англия?
— Наистина — прошепна Мънк замислен.
— При това — прибави рибарят — щатхалтерът… вие го знаете, милорд… Гийом II…
— Е, какво?
— Ще му помогне с всички сили.
— А, чу ли това?
— Не, но така мисля.
— Ти, както изглежда, си силен в политиката, а? — попита Мънк.
— О, милорд, ние, моряците, сме навикнали да имаме работа с водата и въздуха, тоест с двете най-непостоянни неща; следователно рядко се лъжем за останалото.
— Слушай — каза Мънк, като промени разговора, — разправят, че добре ще ни нахраниш.
— Ще се постарая, милорд.
— Най-напред за колко ще ни продадеш своя улов?
— Не съм тъй глупав да определям цената, милорд.
— Защо?
— Защото моята риба ви принадлежи.
— С какво право?
— С правото на по-силния.
— Но все пак моето намерение е да ти я платя.
— Вие сте много великодушен, милорд.
— И дори толкова, колкото тя струва.
— Аз не искам толкова.
— Е, какво искаш тогава?
— Искам да ми позволите да си отида.
— Къде? При генерал Ламберт ли?
— О, не! — извика рибарят. — Защо ще ходя в Нюкасъл, щом нямам риба?
— Във всеки случай изслушай ме.
— Слушам.
— Ще ти дам съвет.
— Как! Милордът иска да ми плати, и при това да ми даде добър съвет! Но милордът ми прави много голяма чест.
Мънк погледна съвсем втренчено рибаря, който все още му вдъхваше подозрение.
— Да, искам да ти платя и да ти дам съвет, защото едното е свързано с другото. И така, ако ти отидеш при генерал Ламберт…
Рибарят направи движение с главата и раменете, като че ли искаше да каже: „Дадено, щом непременно желаете това“.
— Не минавай през блатото — продължи Мънк. — Ти ще носиш пари, а в блатото съм скрил няколко шотландски отряда. Шотландците са несговорчиви хора, зле разбират езика, на който говориш, макар че той е съставен, както ми се струва, от три говора. Те могат да ти вземат онова, което ще ти дам; като се върнеш в родината си, ти ще почнеш да разказваш, че генерал Мънк има две ръце, едната шотландска, а другата английска, и че с шотландската ръка взема обратно онова, което е дал с английската.