Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

Спитхед влезе в палатката на генерала, без да бъде повикан, и затова Мънк го запита защо е дошъл.

— Милорд — каза той, — в предните постове току-що дойде един френски благородник и иска да говори с ваша светлост.

Всичко това беше казано, разбира се, на английски.

Макар че разговорът се водеше на тоя език, рибарят потрепера леко; но Мънк не забеляза това, защото се занимаваше със сержанта.

— А кой е тоя благородник? — попита Мънк.

— Милорд — отговори Спитхед, — той ми каза името си, но тия проклети френски имена са толкова мъчни за шотландското гърло, че не можах да го запомня. Освен това караулите ми казаха, че той е същият благородник, който дойде вчера и който ваша светлост не благоволи да приеме.

— Наистина, имах военен съвет.

— Решава ли нещо милордът относно тоя благородник?

— Да, доведете го тука.

— Трябва ли да вземем предпазни мерки?

— Какви?

— Да му завържем очите например.

— А защо? Той ще види само онова, което желая да се види, тоест, че около себе си имам единадесет хиляди храбреци, които горят от нетърпение да пролеят кръвта си за парламента, Шотландия и Англия.

— А тоя човек, милорд? — попита Спитхед и показа рибаря, който през време на тоя разговор стоеше неподвижно като човек, виждащ всичко, но нищо не разбиращ.

— А, наистина — каза Мънк.

Той се обърна към търговеца на риба и прибави:

— Довиждане, любезни приятелю; аз ти намерих помещение. Дигби, отведете го. Не бой се, веднага ще ти се изпратят парите.

— Благодаря, милорд — рече рибарят. Той се поклони и излезе заедно с Дигби.

На сто крачки от палатката той видя другарите си, които си шепнеха оживено и сякаш се страхуваха. Направи им знак, който ги поуспокои.

— Хей, вие! — завика началникът. — Елате тука! Негова светлост генерал Мънк е тъй щедър, че ни плаща рибата, и тъй добър, че ни дава подслон за тая нощ.

Рибарите се присъединиха към началника си и водени от Дигби, малката група тръгна към кантините, където им бяха посочили квартира.

По пътя рибарите минаха в мрака край отряда, който водеше френския благородник при генерал Мънк.

Благородникът яздеше на кон, загърнат в широка мантия, и затова началникът на рибарите не можа да го види, макар че любопитствуваше много. А благородникът, като не знаеше, че минава покрай сънародници, дори не обърна внимание на тая малка група.

Адютантът настани гостите в една доста чиста палатка, откъдето бе изкарана една ирландска търговка; тя отиде със своите шест деца да нощува, където намери. Пред палатката гореше голям огън; той хвърляше пурпурната си светлина върху тревистите блатни води, набръчквани от доста хладния ветрец. След като настани моряците, адютантът им пожела лека нощ и им обърна внимание, че от палатката се виждат мачтите на лодката, която се клатушкаше на Туийд, следователно още не е, потънала. Това, както изглежда, зарадва безкрайно началника на рибарите.