Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Последното, което искаше да направи, бе да постави Мърси в истинска опасност. Уреждането на стари сметки бе важно наистина, но не по-важно от това да защити Мърси. Тя тъй лесно можеше да попадне в беда, Крофт се усмихна с обич, като си спомни колко склонна бе да постъпва неразумно и прибързано. Определено имаше нужда от него, за да я държи под око.
Тази мисъл веднага го наведе на друга. В главата му се появи образът на Мърси, легнала в ливада с диви цветя. Толкова го привличаше, толкова бе топла, нежна и сладка, а сама не го осъзнаваше.
Крофт отново разтърси глава и се опита да прогони тези неразумни обезпокояващи образи. Какво, по дяволите, му става? Не можеше да си позволи да се разсейва с мисли за Мърси.
Чувстваше се почти като пиян.
Изобщо не бе препил. Беше консумирал само вино от бутилката, от която Далас бе сипал и на няколко други гости. Крофт се огледа и разсеяно отбеляза, че осветлението по тавана е било изключено, преди той да слезе в градината. Тя изглеждаше зловеща със зелените сенки, създадени от лампите, които бяха оставени включени под листата. Общо взето, приятен екзотичен ефект. Би трябвало да допадне на артистичната тълпа горе. Жалко, че нямаше никой от тях тук, долу, освен него.
Може да е много приятно да прави любов с Мърси в тропическа гора.
Крофт прекоси градината и тежко се облегна на стъклените врати, които водеха към хранилището. Оттам виждаше масивната метална врата в стената. Като бутна стъклените врати, остана изумен колко тежки му се сториха те. Не беше забелязал това предната вечер.
Щом влезе в стаята, той се отправи директно към заключеното хранилище. Наложи му се да спре и да се замисли точно каква техника беше използвал предишната вечер, за да отключи. На някакво ниво в съзнанието му блесна, че не беше редно така да се колебае. Беше я запомнил добре в края на краищата. Нищо не трябваше да го бави сега. Той внимателно измъкна фините инструменти от подгъва на ризата си.
За миг се олюля, забил поглед в комплекта миниатюрни шперцове. Стар майстор беше на тези неща. След толкова години практика самите му пръсти знаеха как да боравят с тях. Така че изобщо не бе нормално да седи тук и да се опитва да се сети как точно да ги използва.
Нетърпеливо се обърна към вратата на хранилището. Нямаше много време.
Наложи му се да направи няколко срамно непохватни опита, но накрая сложната ключалка се поддаде, точно както предишната нощ. Само момент по-късно Крофт вече отваряше тежката врата.
Трябва не само да проверя хранилището — като през мъгла си спомни той, — но и да хвърля още един поглед на „Долината“. Проклетата книга все още бе ключът към загадката. Беше я разглеждал внимателно вече няколко пъти, но знаеше, че трябва да е изпуснал нещо. Дръжката на вратата се раздвижи под ръката му.
Точно в този момент усети, че съвсем наблизо има още някой.
В същия миг отново му се пригади. Господи — помисли си той, — само това ми липсваше.
Той леко залитна и едва не падна — така му се виеше свят. Бе му нужно невероятно усилие на волята, за да победи обзелата го слабост. Но трябваше да я овладее.
Гаденето поотслабна. Крофт се възползва от възвърналото се чувство на еуфория и тръгна към вратата. Остави хранилището незаключено, но затвори след себе си. Пристъпи обратно в сенчестата градина и веднага си спомни каква бе първата му мисъл, когато видя залата с басейна.
Добро място, за да се крие човек или да ловува.
Чакълът изскриптя под краката му. Измамното чувство, че всичко е наред, го бе направило непредпазлив. Или шумът дойде от другаде? Да можеше поне това да познае, мамка му!
Едно тежко палмово листо се изпречи на пътя му. Крофт пресегна и го бутна силно настрани, вече нетърпелив. Имаше още някой в градината, сигурен бе в това. И то не гост. Гостите не биха обърнали внимание колко шум вдигат, като ходят. Който и да бе непознатият, той се опитваше да се скрие.
Време е да си поиграем на ловец и плячка, рече си Крофт и изведнъж се почувства непобедим. Мърси винаги му казваше, че й приличал на призрак. Е, дойде време да се направи на призрак.
Още едно изскриптяване на подметки върху чакъла. Неговите собствени стъпки или тези на някой друг? Крофт бръсна с длан челото си и откри, че е мокро от пот.
Не можеше да е от нерви. Много добре знаеше какъв вкус има страхът, а тази вечер не усещаше да го е страх. Още не, поне засега.