Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Вероятно някой соламнийски рицар — предположи Танис. — Прав си, трябва да си купим оръжие. — Той посегна към пояса си. — По дяволите! Имах кесия със странни на вид златни монети, а сега я няма! Сякаш си нямаме други проблеми…
— Чакай малко! — изрева Карамон, опипвайки пояса си. — Какво по… Кесията ми беше тук преди миг! — Той се завъртя рязко и забеляза дребна фигурка, която изчезваше сред тълпите с износена кожена кесия в ръката. — Ей! Ти! Това е мое! — изрева воинът.
Той разблъска хората като вятър слама и хукна след дребния крадец. Бързо го настигна, сграбчи го с огромната си ръка за развяния елек и издърпа гърчещото му се тяло от тълпата.
— Веднага ми върни… Таселхоф!
— Карамон! — възкликна кендерът.
Воинът го пусна удивен. Тас се огледа объркан.
— Танис! — извика той, като видя полуелфа да се промъква през тълпата. — О, Танис!
Кендерът изтича и го прегърна, после зарови лице в пояса му и избухна в сълзи.
Гражданите на Каламан отново се бяха наредили по градските стени. Само преди няколко дни те пак стояха там, но настроението им беше празнично, докато наблюдаваха триумфиращата процесия от рицари, златни и сребърни дракони. Сега бяха тихи, потънали в отчаяние. Гледаха към равнината, докато слънцето се издигаше към зенита си в небето. Беше почти обяд, но те чакаха мълчаливо.
Танис застана до Флинт и го прегърна. Старото джудже едва не обезумя при вида на приятеля си.
Срещата им беше тъжна. С приглушени и прекъсващи гласове двамата подред разказаха какво се беше случило, откакто се разделиха в Тарсис преди месеци. Когато единият се изтощеше, другият подхващаше историята. Така приятелите разбраха за откриването на драконовите копия, унищожаването на драконовото кълбо и смъртта на Стърм.
Танис сведе глава, изпълнен с мъка. Не можеше да си представи света без благородния си приятел. Флинт продължи разказа си с дрезгав глас и описа славната му победа и покоя, който беше намерил в смъртта.
— Сега той е герой в Соламния — завърши джуджето. — Вече разказват легенди за него, както за Хума. Огромната му жертва спаси рицарството, или поне така разказват. Той не би искал нищо повече.
Танис кимна безмълвно и се опита да се усмихне.
— Продължавай. Какво направи Лорана, когато пристигна в Палантас? Още ли е там? Ако е така, ние мислехме да отидем…
Флинт и Тас размениха погледи. Главата на джуджето клюмна, а кендерът отмести поглед встрани, като подсмърчаше и духаше малкия си нос в кърпичка.
— Какво има? — попита Танис и сам не можа да познае гласа си. — Кажете ми!
Флинт бавно разказа какво се бе случило.
— Съжалявам, Танис. Аз я предадох…
Джуджето захлипа толкова жално, че сърцето на полуелфа се изпълни със съжаление и той силно прегърна приятеля си.
— Вината не е твоя, Флинт — каза с глас, предрезгавял от сълзи. — Ако някой е виновен, това съм аз. Заради мен е рискувала живота си, и много повече…
— Ако започнеш да търсиш виновния, ще свършиш проклинайки боговете — обади се Речен вятър и сложи ръка на рамото му. — Така казват в моето племе.
Танис не се успокои.
— По кое време ще дойде… Черната дама?
— На обяд — прошепна Тас.
Беше почти обяд и Танис застана при гражданите на Каламан в очакване на Китиара. Гилтанас стоеше на известно разстояние от него и явно го пренебрегваше. Полуелфът не го обвиняваше. Принцът знаеше защо е заминала Лорана и каква примамка е използвала Черната дама, за да вкара сестра му в капан. Когато студено го запита дали е истина, че е бил с Китиара, Танис не отрече.
— Тогава ще те държа отговорен за онова, което ще се случи с Лорана — каза Гилтанас с треперещ от гняв глас. — И всяка нощ ще се моля на боговете каквато и жестока съдба да я постигне, твоята да бъде сто пъти по-ужасна.
— Съгласен съм с това, стига да я върна обратно! — извика изтерзан Танис, но елфът му обърна гръб.
Хората започнаха да сочат нагоре и да си говорят тихичко. В небето се появи тъмна сянка — син дракон.
— Това е нейният дракон — обяви тържествено Таселхоф. — Видях го при Високите Кули на Клерикалите.
Синьото чудовище закръжи бавно над града и кацна леко на един изстрел с лък от градските стени. Настъпи мъртва тишина, когато ездачката му се изправи в стремената. Тя свали шлема си и гласът й прониза чистия въздух.
— Навярно вече знаете, че залових вашия Златен Генерал — извика Китиара. — Ако ви трябват доказателства, ето ги! — Тя вдигна ръка и Танис видя слънцето да проблясва върху изкусно изработен сребърен шлем. — В другата си ръка, макар и да не можете да видите оттам, държа кичур от косата й. Ще оставя двете неща тук, когато си тръгна, за да имате какво да си спомняте от вашия „генерал“.