Танцуващия с вълци
- Автор: Блейк Майкл Леннокс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Динева
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
Реши да чака, докато някой се появи, но зад стената долови женски гласове, примесени от разни шумове, които подсказваха, че правят нещо, но колкото повече ги слушаше, толкова по-непонятно му беше какво става. Не след дълго любопитството го накара да излезе. Точно зад дома на Ритащата птица, на няколко метра от беседката, той завари Вдигналата юмрук и жените на шамана да довършват една току-що издигната колиба. Правеха последните сплитове и той ги погледа известно време преди да попита:
— Къде е Ритащата птица?
— При Десетте мечки — отвърна му Вдигналата юмрук.
— Ще го почакам — каза Танцуващия с вълци и понечи да си тръгне.
— Ако искаш, можеш и тук да почакаш — предложи му тя, без да откъсва поглед от работата си. Спря се да избърше капчиците пот, които се стичаха по слепоочията и, и го погледна. — Правим я за теб.
4.
Разговорът с Десетте мечки не продължи дълго, поне съществената част от него.
Той беше в добро настроение. Болните му кости се наслаждаваха на топлото време и макар да не взимаше участие, перспективите за успешна акция срещу омразните пеони го радваха. Внучетата му бяха станали като топчици след летния лов, а трите му жени бяха особено радостни напоследък.
Ритащата птица едва ли би могъл да избере по-подходящ момент да говори с него по някой деликатен въпрос. Докато шаманът му разказваше за молбата на Танцуващия с вълци, той го слушаше невъзмутимо. Преди да му отговори, напълни лулата си.
— Каза ми какво на него му лежи на сърцето — пошегува се старият човек. — Ами на теб? И предложи лулата си на Ритащата птица.
— Сърцето ми ми казва, че е твърде нетърпелив. Иска прекалено много, прекалено скоро. Той е воин, но не е индианец. И известно време няма да бъде индианец.
Десетте мечки се усмихна.
— Винаги говориш добре, Ритаща птица. А и добре виждаш нещата. Старият човек запали лулата си и му я подаде. — А сега ми кажи по какъв въпрос искаш моя съвет?
5.
Отначало това бе страхотен удар. Единственото, с което можеше да го сравни, бе понижаването в чин. Но бе далеч по-огорчен. Никога не се бе чувствал толкова огорчен. И все пак беше изненадан колко бързо премина мъката. Почти веднага, след като Ритащата птица и Вдигналата юмрук си тръгнаха.
Легна на новото си легло в новия си дом и се зачуди на тази промяна. Казаха му само преди няколко минути, но сега изобщо не се чувстваше така съкрушен. Просто едно леко разочарование.
Навярно има нещо общо с пребиваването ми тук, при тези хора, помисли си той. Има нещо общо с това, че всичко тук е неподправено.
Ритащата птица направи всичко изключително прецизно. Той дойде, следван от двете жени, които носеха завивки — Вдигналата юмрук и една от съпругите му. След като подредиха новото легло, жена му си тръгна и тримата — Ритащата птица, Вдигналата юмрук и Танцуващия с вълци, останаха насред колибата с лице един към друг. Ритащата птица изобщо не спомена за планираното нападение, нито за това, че решението не е в негова полза. Той просто заговори.
— Добре ще е да продължите разговорите с Вдигналата юмрук, докато ме няма. Нека това става в моята колиба, пред очите на семейството ми. Бих искал да те опознаят, докато ме няма, ти тях също. Ще се чувствам по спокоен, ако знам, че ти се грижиш за тях през това време. Ела при моя огън и ако си гладен, нахрани се.
След като отправи поканата, шаманът се обърна рязко и си тръгна, а Вдигналата юмрук го последва.
Докато ги гледаше как си отиват, Танцуващия с вълци с изненада установи, че подтиснатостта му е изчезнала. На нейно място се бе появило въодушевление. Изобщо не се чувстваше незначителен. Напротив.
Семейството на Ритащата птица щеше да е под неговите грижи и той веднага се запали по идеята да им бъде полезен в тази роля. Пак щеше да е с Вдигналата юмрук и това също го ободри.
Воините щяха да отсъстват известно време, като по този начин той щеше да има възможност да усвои доста от езика на команчите. Щеше да научи и не само езика. Ако работи упорито, докато се върнат неговите наставници, вече ще е на съвсем друго ниво. Идеята беше добра.
Из селото се чуха барабани. Започваше голям танц за изпращането на воините и той искаше да отиде. Танците страшно му харесваха. Танцуващия с вълци се изтърколи от леглото и огледа колибата си. Беше празна, но не след дълго щеше да носи белезите на неговия живот и му беше особено приятно, че отново има нещо, което може да нарече свое.