Танцуващия с вълци
- Автор: Блейк Майкл Леннокс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Динева
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
Отначало интересът му беше съвсем обикновен, не повече от безцелни разсъждения за това какво ще представлява походът. Постепенно обаче го завладя силно желание да излезе срещу враговете на команчите. Изчакваше търпеливо момента, когато ще може да помоли да тръгне с тях. Откриха се няколко възможности, но той не се възползва, защото не можеше да намери думи. Притесняваше се да не би някой да каже „не“.
Два дни преди планираното заминаване край селището се настани голямо стадо антилопи и група бойци, между които и Танцуващия с вълци, излязоха на лов.
И тук, както и при бизоните, използваха същия способ на обкръжаване и успяха да убият много животни, към шейсетина.
Винаги имаше нужда от прясно месо, но по-значимото в случая беше, че появата и успешният лов на антилопите бяха изтълкувани като добър знак, че малкият поход срещу пеоните ще бъде успешен. Мъжете, които тръгваха, щяха да са по-спокойни като знаят, че семействата им са добре запасени с храна, дори и да ги няма няколко седмици.
Същата вечер устроиха благодарствен обреден танц и всички бяха много въодушевени. Всички с изключение на Танцуващия с вълци. Колкото повече напредваше нощта, толкова по-мрачно гледаше отстрани. Представяше си само, че са го изоставили, а сега тази мисъл му бе непоносима.
Приближи се до Вдигналата юмрук и когато танцът свърши, застана до нея.
— Искам да говоря с Ритащата птица — заяви той.
Нещо се е случило, каза си тя. Надзърна в очите му да долови нещичко, но не успя.
— Кога?
— Сега.
2.
Неизвестно защо той не можеше да се успокои. Беше необяснимо нервен и напрегнат и щом влязоха в колибата, и Ритащата птица, и Вдигналата юмрук го забелязаха.
Безпокойството все още му личеше и когато се настаниха. Шаманът посъкрати обичайните формалности и бързо стигна до въпроса.
— Кажи какво има? — запита той чрез Вдигналата юмрук.
— Искам да отида.
— Къде да отидеш? — запита тя.
Танцуващия с вълци се размърда притеснено и най-сетне събра кураж.
— Срещу пеоните.
Вдигналата юмрук преведе това на Ритащата птица. Освен, че леко разшири очи, шаманът изобщо не показа, че е объркан.
— Защо искаш да воюваш с пеоните? — зададе той логичния си въпрос. — Те нищо не са ти направили.
Танцуващия с вълци се замисли за миг.
— Те са врагове на команчите.
Отговорът не се хареса на Ритащата птица. В тази молба имаше нещо пресилено. Танцуващия с вълци бързаше.
— Само воини от племето на команчите могат да отидат на този поход — отговори му категорично той.
— Воювал съм в армията на белите доста по-дълго, отколкото някои от младежите в групата са чиракували. Някои от тях воюват за първи път.
— Те са обучени според законите на команчите — отвърна му любезно шаманът. — А ти не си. Начинът на водене на война на белите не е като този на команчите.
Танцуващия с вълци малко се разколеба. Разбра, че губи. Гласът му заглъхна.
— Не мога да се науча да воювам като индианец, ако стоя в селото — каза примирено той.
Трудно му беше на Ритащата птица. По-добре да не бяха започвали този разговор.
Много държеше на Танцуващия с вълци. Той беше поел отговорност за белия войник и белият войник бе оправдал доверието. Дори нещо повече.
От друга страна, шаманът се бе изкачил до този висок и почетен пост благодарение на системно трупаната мъдрост. Сега вече знаеше много и разбираше света достатъчно добре, за да може да бъде от полза за народа си. Разкъсваше се между обичта към един човек и служенето на народа си. Съзнаваше, че спор няма. Цялата му мъдрост говореше, че ще е грешка да вземат Танцуващия с вълци. Докато се мъчеше да намери отговор на въпроса, той дочу, че Танцуващия с вълци казва нещо на Вдигналата юмрук.
— Моли те да говориш по този въпрос с Десетте мечки — каза тя.
Ритащата птица погледна своето протеже право в очите, пълни с надежда, и за миг се поколеба.
— Ще го направя — отвърна той.
Танцуващия с вълци спа лошо тази нощ. Проклинаше се, задето е толкова превъзбуден, че не може да заспи. Знаеше, че до утре няма да се вземе никакво решение, а утре бе твърде далеч. Цялата нощ задремваше по за десетина минути и се събуждаше. Малко преди зазоряване най-накрая се отказа и тръгна към реката да се изкъпе.
Мисълта, че трябва да стои в селото и да чака вест беше непоносима. Подскочи от радост, когато Вятър в косите го попита дали не иска да отидат да потърсят бизони. Отправиха се далече на изток и когато се върнаха в лагера, следобедът вече бе превалил наполовина. Позволи на Смеещия се да отведе Сиско при стадото и тръгна към колибата на Ритащата птица. Сърцето, му биеше лудо. Там нямаше никой.