Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Искам да разговарям със сестра ми — внезапно заяви той.
— В момента я разпитват.
— Пайпър е изключително деликатна и чувствителна. Тази отвратителна история ще се отрази много зле на психиката й.
— Четирима души са още по-зле, приятел. Прав си, че се притесняваш от онова, което сподели сестра ти с мен. — Интуицията й подсказа, че сега е моментът да блъфира. — Признавам, че състоянието й е тревожно. Дано се съвземе, когато и ти направиш пълни самопризнания.
Видя как той сви ръцете си в юмруци и се запита какво биха показали тестовете на доктор Майра за склонността му към насилие.
— Разрешете й да си почине — рязко изрече Руди, екзотичните му зелени очи бяха безизразни. — Тя трябва да вземе успокоително и да медитира.
— Нямаме навика да прекъсваме разпита, за да позволим на обвиняемите да медитират. Освен това сестра ти не е беззащитна, там присъства адвокатът й. Навярно с нея сте много близки, което е естествено за близнаци.
— Така е.
— Холоуей предлагал ли й е да се любят?
— Не — сопна се Руди.
— А на теб?
— Не. — Той посегна към чашата с вода, а Ив забеляза, че ръката му не трепери.
— Защо му плащахте?
Водата се изплиска и Руди побърза да постави чашата обратно на масичката.
— Не ви разбирам.
— В продължение на две години всеки месец сте превеждали по сметката му десет хиляди долара. С какво ви е държал в ръцете си, Руди?
Той гневно се обърна към адвоката си:
— Смятах, че тайната на влоговете е гарантирана.
— Разбира се. — Защитникът изпъна рамене и машинално заопипва медальоните, които според последната мода висяха от ревера му. — Лейтенант, ако сте проучвали финансовото състояние на моя клиент безпричинно и без надлежно разрешение…
— Не съм споменала за проучване — усмихна се тя. — Не съм длъжна да ви обяснявам как съм получила информацията, която е важна за разследването на тези убийства. Повдигнете въпроса и ще се убедите, че никой от полицията не се е интересувал от банковите сметки на клиента ви. И все пак ти си му плащал, нали? — обърна се тя към Руди. Чувстваше, че всеки момент ще сломи съпротивата му. — И двамата със сестра ти сте му плащали, а той ви е изнудвал да му намирате партньорки, въпреки че е бил извратен. Предполагам, че много пъти ви се е налагало да успокоявате, да подкупвате или да заплашвате разгневени клиентки, за да запазят в тайна случилото се.
— Нямам представа за какво говорите. — Той отново посегна към чашата, но този път ръката му трепереше. Върху страните му бяха избили червени петна.
Ив знаеше, че ако в момента го подложеше на детектора на лъжата, графиката щеше да изскочи от монитора.
— Знаеш и още как. Обзалагам се, че лесно ще открия няколко клиентки на „Лично за вас“, върху които Холоуей се е нахвърлил по време на „благоприличните“ срещи, които сте му уредили. После ще обвиня двамата със сестра ти в сводничество, измама и в съучастничество в сексуални престъпления. — Погледна към адвоката и добави: — Господин защитникът знае, че ще се постарая да докажа поне едно от обвиненията. Тогава доходният ви бизнес ще отиде по дяволите, а красивите лица на теб и сестра ти ще станат известни в цяла Америка от телевизионните новини.
— Не бива да носим отговорността… Сестра ми не е отговорна за постъпките на онзи… на онзи извратен тип.
— Руди, овладей се. — Адвокатът сложи ръка на рамото му. — Искам да разговарям насаме с клиента ми, лейтенант.
— Разбира се. — Тя изключи записващото устройство, предупреди ги, че разполагат с пет минути и излезе.
Застана зад стъклото и без да откъсва поглед от двамата в помещението, извади комуникатора си и поиска да я свържат с Макнаб. Докато чакаше, се опитваше по жестовете да отгатне какво си говореха адвокатът и неговият клиент. Руди беше скръстил ръце на гърдите си и пръстите му се впиваха в изпъкналите му бицепси. Защитникът се беше привел към него и разпалено говореше.
— Тук Макнаб — прозвуча гласът на младежа. — Тъкмо си тръгвах, лейтенант.
— Да не си посмял да мръднеш. Всеки момент ще получа разрешение да проникнеш в компютъра на „Лично за вас“.
— Може ли поне да хапна нещо?
— Купи си сандвич. Искам да започнеш, веднага щом получим заповедта. — Дочу въздишката му и иронично се усмихна. — Как се чувстваш след козметичните процедури?
— Супер. Бузките ми са гладки като бебешко дупе. Освен това видях Пийбоди гола. Е, не съвсем, защото беше намазана с някаква зеленикава гадост, ама все пак добих представа.
— Престани да мислиш за голи жени и се приготви здраво да поработиш.