Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Точно това разследваме. Разкажи ми за него, за жените, от които се е интересувал. Навярно е споделял с теб, щом сте били толкова близки.
— Беше много взискателен. Уважавах го, защото знаеше какво иска и на всяка цена държеше да запази красотата си. Господи, не мога да повярвам, че е мъртъв! — Грабна високата чаша от подноса на дроида. — Извинете, миличка. Това беше тежък удар за мен. — Отпи голяма глътка чай, сетне дълбоко си пое въздух. Страните му леко поруменяха.
— Никога не пропускаше деня за процедури и ме препоръча на много свои приятели, защото беше доволен от работата ми.
— Имаше ли връзка със служителка от козметичния салон или с някоя клиентка?
— На хората от персонала е забранено да поддържат интимни връзки с хората, които обслужват. Господин Холоуей не ми е споменавал, че излиза с жена, с която се е запознал тук. Знам само, че обичаше жените и водеше пълноценен сексуален живот.
— Нима е споделял абсолютно всичко с теб?
— Клиентите споделят с нас най-съкровените си тайни, които ние пазим както свещениците запазва тайната на изповедта. — Саймън подсмръкна и остави на масичката празната си чаша.
— Падаше ли си и по мъже?
Той стисна устни, сетне промърмори:
— Никога не е споменавал подобно нещо. Неприятно ми е да обсъждаме този въпрос, лейтенант.
— И на Холоуей едва ли му е било приятно да умре в разцвета на силите си. — Тя изчака, докато Саймън осъзна думите й.
— Права сте — избърбори той. — Моля да ме извините, но съм потресен.
— Известно ли ти е дали някой мъж от персонала е проявявал сексуален интерес към Брент?
— Не. Поне не съм забелязал подобни признаци или… вибрации, ако щете. Ние тук сме професионалисти и не си позволяваме волности с клиентите.
— Имаш ли колега, който да прави татуировки?
Саймън шумно въздъхна.
— Да, неколцина души са отлични татуировчици.
— Интересуват ме имената им.
— Попитайте Ивет — тя ще ви даде всички необходими сведения. Трябва да се върна при моя клиент. — Притисна с пръсти слепоочията си и промълви: — Не бива да дам воля на чувствата си, което ще ми попречи да изпълнявам професионалните си задължения. Лейтенант… — Той отпусна ръка в скута си и изгледа Ив с потъмнели от мъка, насълзени очи. — Брент нямаше семейство. Какво ще правят с тя… Кой ще го погребе?
— Разноските по погребението ще се поемат от държавата.
— Не бива да бъде сам в последния си път. — Саймън се изправи и добави: — Ако ми разрешите, ще се погрижа за погребението. Дължа го на Брент.
— Мисля, че ще го уредим. Но ще трябва да отидеш в моргата и да попълниш необходимите документи.
— В моргата ли? — Устните му потрепнаха, после той се овладя и кимна.
— Ще предупредя служителите да те очакват. — Ив се трогна от ужасеното му изражение и побърза да го успокои: — Не се налага да видиш мъртвеца, тъй като вече сме го идентифицирали. Ще попълниш задължителния формуляр и ще изпратят трупа в избрания от теб мемориален център.
— О, така ли? — Той облекчено въздъхна. — Много ви благодаря… Извинете, но клиентът ме чака. Не е полагал достатъчно грижи за кожата си, за щастие е много млад и ще мога да му помогна. Всеки човек е длъжен да поддържа външността си. Красотата действа като балсам за душата.
— Хм, интересна теория. Не оставяй клиентът да те чака, Саймън. Скоро отново ще се чуем.
Върна се в приемната и точно когато Ивет й подаваше разпечатка с имената на татуировчиците, се появи Пийбоди. Беше почервеняла и очите й гневно искряха. Едва забележимо кимна на Ив и се обърна към момичето:
— Искам талон от „Лично за вас“. Препоръчват ме за вашата „диамантена“ процедура.
— Това е най-доброто, което предлагаме — засия Ивет. — Миличка, изглеждате изтощена. Незабавно ще се погрижим за вас.
— Благодаря. — Пийбоди се приближи до остъкления шкаф и се престори, че разглежда разноцветните шишенца, съдържащи препарати, чието редовно използване гарантираше запазването на красотата и жизнеността. Сетне бързо зашепна на Ив:
— И двамата бяха потресени, но умело прикриха изумлението си, опитаха се да ме убедят, че погрешно съм изтълкувала поведението на Брент. — Тя презрително се изкиска. — Бяхте права като предвидихте реакцията им. Обещаха ми веднага да се заемат с въпроса, предложиха ми втора безплатна консултация, както и процедура в козметичния салон. Прегледах брошурата и забелязах, че „диамантената“ процедура струва пет хилядарки, но не дадох вид, че съм доволна. Заявих, че ще приема безплатното обслужване в козметичния салон само за да успокоя нервите си, след което ще потърся съдействието на адвоката си.