Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да.
— Признавате ли, че чрез агенцията сте запознавали покойния с различни жени, също ваши клиентки?
— Нашата цел е да запознаваме хора с еднакви интереси и амбиции, да им даваме възможност да се срещнат и да задълбочат връзката си.
— Каква връзка имате предвид — романтична или сексуална?
— Това зависи от желанието на всяка двойка или на всеки клиент.
— Твърдите ли, че проучвате кандидатите преди да ги приемете, преди да платят таксата, преди да ги запознаете с други клиенти?
— Да… и то много обстойно. — Пайпър сякаш с облекчение въздъхна като забеляза насоката на разпита. Поизправи се на стола и отметна сребристите си кичури. — Длъжни сме да се погрижим нашите клиенти да отговарят на определени условия.
— Надявам се, че тези условия изключват сексуално извратени хора.
— Точно така. — Пайпър надменно я изгледа и стисна устни. — Много сме стриктни в това отношение.
— Но сте направили изключение за Брент Холоуей.
— Какво? — Пайпър сви ръцете си в юмруци и кокалчетата на пръстите й побеляха. — Не знам за какво… — Тя замълча и безпомощно се втренчи в адвоката си.
— Клиентката ми вече ви обясни политиката на агенцията, лейтенант. Моля, преминете към следващия въпрос.
— Брент Холоуей е бил осъден за изнасилване, няколко пъти е бил обвинен в сексуален тормоз и извършване на перверзни актове. — Докато Ив говореше, Пайпър пребледня като платно. — Твърдите, че грижливо проучвате кандидатите, че не допускате хора, склонни към сексуални извращения. Питам ви тогава защо сте приели Брент Холоуей за ваш клиент?
— Ние… аз… — Тя машинално закърши ръце и в очите й проблесна страх. — Нямаме подобна информация за него.
— Може би името Джон Бойд ви е познато? — Ив внимателно наблюдаваше среброкосата жена и забеляза как за секунда на лицето й се изписа виновно изражение. — Похвалихте се, че разполагате с първокласна компютърна система. Длъжни сте били да потърсите повече информация за дадения кандидат. Питам се дали сте проявили небрежност или не сте истински професионалисти.
— Не ми харесва тонът ви, лейтенант — намеси се адвокатът.
— Ще бъде отбелязано в протокола. Отговори, Пайпър. — Гневът я накара да забрави учтивата форма за обръщение.
— Нямам представа какво се е случило. — Пайпър се задъхваше и притискаше длани към сърцето си. — Наистина не знам.
„Лъжеш — помисли си Ив. — Лъжеш, той те е изплашил до смърт.“
— Четирима клиенти на агенцията са мъртви. Четирима! Доверили са ви се и са заплатили с живота си. Всеки от тях е бил изтезаван, изнасилен и удушен.
— Това е ужасяваща случайност… само случайност. — Пайпър се разтрепери и още по-силно се задъха. — Така каза Руди.
— Но ти не му вярваш — промълви Ив и се приведе към нея. — Изобщо не му вярваш. — Тя извади от чантата си четири снимки и ги нареди на масичката. Гледката на мъртъвците беше ужасяваща. — Това не е случайност, нали?
— Господи! Господи! — Пайпър закри лицето си с длани. — Приберете ги. Божичко, повдига ми се.
— Това беше излишно! — Адвокатът скочи от мястото си, беше почервенял от гняв.
— Убийството също е излишно — сопна се Ив и се изправи. — Ще прекъсна разпита за няколко минути, за да дам възможност на клиентката ви да се успокои. — Изключи записващото устройство и излезе.
Застана зад стъклото и повика Фийни по комуникатора.
— Извадих я от равновесие — каза му, когато той застана до нея. — Ще ти бъде лесно да я тласнеш към самопризнание. Съветвам те да се престориш, че й съчувстваш, да се държиш с нея като с твоя племенница.
— Винаги взимаш ролята на лошото ченге — оплака се ирландецът.
— Просто съм родена за нея. И тъй, гледай да спечелиш доверието на Пайпър, сетне я попитай защо Холоуей ги е изнудвал.
— Дадено. Руди не се предава. Държи се изключително нагло.
— Прекрасно. Точно съм в настроение да смачкам фасона на някой нахалник. — Тя машинално посегна към пликчето със захаросани бадеми, с каквито Фийни се запасяваше, и си взе цяла шепа. — Пайпър отрича да са знаели за „подвизите“ на Холоуей. Знаеш ли, радвам се, че ме излъга, защото така по-лесно ще получим разрешение за достъп до компютърната система на агенцията. Ще се опитам да го осигуря преди да се заема с разпита на Руди.
Когато влезе във второто помещение, беше освежена от чашата набързо изпито кафе. Включи записващото устройство и задиктува:
— Разпитът продължава лейтенант Ив Далас. Отбележи часа и датата. — Седна, усмихна се на Руди и на адвоката му, сетне каза: — Да започваме, момчета.
Приложи почти същата система на разпит като при Пайпър, но вместо да пребледнее и да се разтрепери, Руди сякаш ставаше все по-решителен.