Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Намръщи се още повече, щом дочу бавни стъпки, прокрадващи се в мъглата. Каквото и да бе изправено там, не бе куче. Можеше да е крадец или агент на Империята… Вдигна решително меча си и зае отбранителна стойка. Стъпките се плъзгаха упорито все по-близо, а сетне от мъглата изплува издължен, строен силует. Напрегна се, но после облекчено въздъхна, щом разпозна граф Стефан Бладхоук, който крачеше в мъглата към нея. Той зърна извадения меч и иронично повдигна вежди. Тя се засмя и прибра меча си.
— Зная, че малко позакъснях — извинително проговори Бладхоук.
— Съжалявам, Стефан — отвърна му Даркстрьом с извинителен тон. — Мъглата ме заблуди. — Тя се хвърли в прегръдките му и го целуна за добре дошъл, за да му покаже, че му прощава за закъснението.
— Какво те забави, скъпи? Да не е възникнал нов проблем с кучетата?
— Да — отбеляза Бладхоук с видимо съжаление. — Страхувам се, че сме изправени пред нов проблем. — Лявата му ръка ловко заби кама между ребрата на Даркстрьом и тя го загледа с мълчалив ужас, преди светът да изчезне от очите й и да залитне към него. Той бързо отстъпи крачка назад и тя рухна върху снега.
— Съжалявам, скъпа — процеди със сарказъм Бладхоук, — но не можех да ти позволя да говориш пред Съвета. Искам кучетата да бъдат изненада.
Той въздъхна тихо, почисти камата си с парче плат и я пъхна в ножницата. Жалко, че трябваше да я убие. Бе я обикнал по своему. Но заповедите на Империята бяха по-неотложни и не можеше да рискува да предизвика тревога сред господарите си. Струваше си, стига накрая да можеше да се омете от тази воняща планета.
Сега Даркстрьом бе мъртва и Съветът, или по-скоро това, което бе останало от него, щеше да се изправи пред опасността от кучетата непредизвестен. Даркстрьом и дю Волф бяха мъртви, а той… нямаше да присъства. Оставаха Роял и Стийл, един възрастен мъж и един крадец. Бладхоук се усмихна иронично. Всичко се развиваше според плана му. Той вдигна Даркстрьом и я метна на рамо. Тежеше учудващо много за една толкова дребна жена. Заклатушка се без да бърза през мъглата и силуетът му се стопи в сивеещата мъгла. Звукът от отдалечаващите се стъпки заглъхна и скоро нищо вече не подсказваше, че е бил тук, освен няколкото отпечатъка от обувки в снега и мъничка локва кръв, там, където беше паднала Айлин Даркстрьом.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ВЪЛКЪТ НА ПОРТАТА
Стийл нервно сновеше в претрупания си остъклен кабинет, като се опитваше да се отърве от сънливостта. Трябваше да се прибере у дома и да подремне, ако се откриеше такава възможност. Сега бе вече два през нощта и не се очертаваше шанс за сън. Главата му бе замаяна, очите неприятно го смъдяха, а в устата си усещаше отровен, отвратителен вкус. Взе голямо парче шоколад от бонбониерата, но то не промени нагарчащия вкус в устата му. Хвърли неуловим поглед към изследователката Топаз, която се бе прегърбила над компютърната му клавиатура. Тя бе дремнала малко, ала бе възхитително бодра и свежа, с ясен, кристален и бистър поглед. Директорът изръмжа. Не беше естествено да изглеждаш толкова безукорно в отвратителна ранна утрин като тази. Той застана зад нея и надникна зад рамото й, докато тя набираше нова серия кодове. Зърна отговорите, появили се на екрана, и потрепера.
— Над пет хиляди и бройката непрекъснато се увеличава… Какво, по дяволите, става там, изследовател? Следваме най-стриктните карантинни правила, които Пристанището на мъглите е притежавало през последните двадесет години, и все пак толкова хора загиват. Как можахме да изпуснем нещата толкова бързо? Какво, по дяволите, правим ние?
Топаз бавно поклати глава и чукна по крайния клавиш, сякаш искаше със сила да принуди компютъра да избълва отговорите, от които се нуждаеше, но той най-арогантно потвърди най-черните й предчувствия и фантазии.
— Когато в Империята избухне зараза, това става обикновено чрез контакти, директоре. В града е започнала нова вълна от епидемията. Данните за смърт са относително ниски, но има толкова много хора с изличено съзнание, че вече не можем да се справим с положението. Болниците са претъпкани. Ако в скоро време не открием някаква ваксина, след няколко седмици Пристанището на мъглите ще се превърне в призрачен град на мъртъвци и предаващи Богу дух.