Чудовищна команда
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #31
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудовищна команда». Краткое содержание книги:
Поли Пъркс спешно трябваше да стане момче. Да отреже косата си и да носи панталони беше лесно. Да се научи да пърди и да се оригва открито, както и да усвои маймунската походка, й отне повече време…
Но вече е в армията и търси изгубения си брат. А има война. Винаги има война. И изведнъж, без подготовка, Поли и бойните й другари се оказват в центъра на военните действия, преследвани от врага. Единствената им утеха е най-хитрият сержант в армията и вампир, жадуващ за кафе. Е… и Тайната. И така, поели към сърцето на врага, те ще трябва да използват целия арсенал на…
Чудовищната команда.
… Уозър бе казала „не твоята странноприемница“. Беше ли й споменавала изобщо за „Херцогинята“? Със сигурност не. Тя определено… но не, каза на Тонкър, нали? Ето, значи. Всичко се изясни. Тонкър явно го е споменала на Уозър. Нищо чудно, макар че на практика никой не си говореше с Уоз. Беше толкова трудно. Тя бе тъй напрегната, като пружина. Но това трябва да беше единственото обяснение. Да. Нямаше да допусне друго.
Поли потрепери и усети как някой върви до нея. Вдигна очи и простена.
— Ти си халюцинация, нали?
— О, ДА. ТУК ВСИЧКИ СТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ПОВИШЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, ПРИЧИНЕНА ОТ ПСИХИЧЕСКА ЗАРАЗА И ЛИПСА НА СЪН.
— А ти откъде знаеш, щом си халюцинация?
— ЗНАМ, ЗАЩОТО ТИ ЗНАЕШ. ПРОСТО МИ Е ПО-ЛЕСНО ДА ГО ИЗРАЗЯ.
— Няма да умра, нали? Имам предвид точно сега?
— НЕ. НО НАЛИ ЗНАЕШ, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН ВЪРВИТЕ РАМО ДО РАМО СЪС СМЪРТ?
— О… да. Ефрейтор Скалът го каза.
— ТОЙ МИ Е СТАР ПОЗНАТ. МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ Е НА РАЗСРОЧЕНА СМЕТКА.
— Би ли могъл да вървиш малко по-… невидимо?
— РАЗБИРА СЕ. ТАКА КАК Е?
— И по-безшумно?
Отговорът очевидно бе последвалата тишина.
— И малко се поизлъскай! — обърна се Поли към въздуха. — И вземи да поизпереш тази мантия!
Не получи отговор, но се почувства по-добре, че го каза.
Шафти бе сготвила телешко задушено с кнедлички и подправки. Беше превъзходно. А също така и мистерия.
— Не си спомням да сме минавали покрай крава, редник. — Лейтенантът подаде чинията си за допълнително.
— Ъ-ъ… не сме, сър.
— И все пак си намерила телешко?
— Ъ-ъ… да, сър. Ъ-ъ… когато онзи вестникар дойде с каруцата си, аз, ъ-ъ, докато говорехте, отидох да надникна…
— Има си дума за онзи, който върши подобни неща, редник! — ядоса се Блауз.
— Ъхъ, и тя е интендант, Шафти. Браво на теб — каза Джакръм. — Ако оня драскач огладнее, винаги може да изяде буквите си, нали, лейтенант?
— Ъ-ъ… да — предпазливо отвърна той. — Да. Разбира се. Добра инициатива, редник!
— О, на мен не ми хрумна, сър — чистосърдечно рече Шафти. — Сержантът ми каза.
— Учите ги на кражба, сержант? — извика Блауз. Отрядът застина. Ако това се случваше в „Херцогинята“, редовните клиенти вече щяха да бързат към изхода, а Поли щеше да помага на баща си да свали бутилките от тезгяха.
— Не кражба, сър, не кражба — отвърна Джакръм и спокойно облиза лъжицата си. — Според Разпоредбите на Херцогинята, постановление 611, параграф 1 (в), алинея 1, сър, това е плячка, предвид, че каруцата е собственост на проклетия Анкх-Морпорк, сър, който подкрепя и подстрекава врага. Плячкосването е разрешено, сър.
Двамата мъже за миг кръстосаха погледи, след което Блауз се пресегна зад гърба си и бръкна в мешката си. Поли видя как измъква малка, но дебела книжка.
— Постановление 611 — промърмори той. Вдигна очи към сержанта и запрелиства тънките лъскави страници. — 611. Грабеж, плячкосване и кражба. О, да. Мм… само да погледна… вие сте с нас, сержант Джакръм, по силата на постановление 796, струва ми се, ми напомнихте тогава…
Отново настъпи тишина, нарушавана само от прелистването на страниците. „Няма постановление 796 — спомни си Поли. — Ще се сбият ли за това?“
— 796, 796 — мърмореше си Блауз. — А… — Той се втренчи в страницата, а Джакръм се втренчи в него.
Блауз затвори книжката с кожено шляп.
— Абсолютно вярно, сержант! — ведро обяви той. — Поздравявам ви за енциклопедичните ви познания на разпоредбите!
Джакръм изглеждаше буреносно.
— Какво?
— Бяхте направо безпогрешен, сержант! — отвърна лейтенантът. А в очите му блещукаха пламъчета. Поли си спомни израза, с който Блауз се изправи пред пленения кавалерийски капитан. Това беше същото изражение — изразът, който казваше: сега аз съм отгоре.
Многослойната брадичка на Джакръм трепереше.
— Искате нещо да добавите ли, сержант?
— Ъ-ъ, не… сър! — Погледът на Джакръм нескрито обявяваше война.
— Тръгваме, щом се покаже луната — заяви Блауз. — Предлагам всички да починем дотогава. А после… дано надделеем! — Той кимна на групата и отиде до храстите, където Поли бе опънала одеялото му. След няколко мига се разнесе хъркане, което Поли отказа да приеме. Джакръм определено не се върза. Стана и яростно се отдалечи от огъня. Поли забърза след него.
— Чу ли го само? — изръмжа сержантът, вперил поглед в притъмнелите хълмове. — Дребният му мухльо! Какво право има да проверява в справочника?