Пилето

Увеличавам тежестите, докато птичката откаже да лети. Издръжливостта на канарчетата се оказва доста различна. Някои се отказват, след като съм сложил само по две калаени клечици на всеки крак. Те просто седят на пода на птичарника и се правят на заспали. Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота. Ето защо, когато стигнат до такова състояние, аз им махам тежестите, понеже иначе не щат и да ядат.

Най-накрая останаха две, които продължаваха да летят дори когато тежестите превишаваха повече от два пъти собственото им тегло. С такава тежест те успяваха да се доберат дори до най-високите пръчки на птичарника. Преди да им сваля тежестите, тези две се удариха два-три пъти доста зле. И тъй, ако мога да спадна под сто паунда и да укрепна още физически, остава ми някаква надежда.

Един ден, след вечеря, майка ми ме подхвана за канарчетата. Нямаше друг изход, освен да я оставя да вилнее. Двамата с баща ми седяхме и чакахме да отмине бурята. Той ме погледна веднъж, но аз нищо не можех да сторя.

Майка ми се оплакваше от миризмата, от мръсотията, от шума, от мишките, от това, че всичкото си време съм губел с канарчетата и дори съм нямал приятели освен оня гамен от Радбърн Роуд. Тоест Алфонсо. В това време аз се питах как трябва да живея, за да бъде тя доволна и щастлива. Когато ми се стори, че свърши, изчаках няколко секунди — достатъчно, за да се уверя, че е свършила, и не толкова дълго, че да стане нужда да се обади баща ми. Той не обичаше тия работи.

Много е лошо това, дето родителите ми нямат други деца. Майка ми казваше, че станало тъй, понеже баща ми си избрал неподходящ занаят, икономическата криза дошла в неподходящо време и той останал без работа цели четири години. Той беше чиракувал при майстор на плетени столове — от онези, които хората слагат на верандите си. По онова време е било много шик да имаш такива столове, при това правени на ръка. Ние имахме веранда и от двете страни на къщата и столовете ги беше измайсторил баща ми. Те бяха най-различни, имаше люлеещи се, имаше и едни с високи облегалки с много заврънкулки. Много обичах да го гледам как работи. От ракитовите пръчки, които държеше накиснати във вода, той изплиташе столове само с двете си голи ръце и няколко съвсем прости сечива. Същото удоволствие ми доставяше да гледам как Пилето вие гнездата си. Ръцете му се движеха бързо и автоматично. Беше чиракувал шест години и беше получил майсторско. Жалко е да си толкова добър майстор на нещо, което никой вече не търси.