Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Какво ще кажете за чекмеджето с ножовете? — попита Венъбъл. — Някакви отпечатъци?
— Много странно, но няма — каза Уудсайд. — Взехме няколко власинки от чекмеджето, но още не сме успели да ги съпоставим с нещо.
— Ще бъде хубаво, ако успеем да докажем, че той е дошъл през задната врата и е носил ножа до спалнята — каза Венъбъл. — Ще ни помогне да констатираме предумишленост.
— Ще го имам предвид — каза Уудсайд.
— Много добре — каза Стенър. Той погледна към Венъбъл така, сякаш се усмихна. — Нещо дотук? — попита той.
— Изглежда добре — каза Венъбъл, като отиде до предната част на стаята. — Но са ни необходими още две неща, за да приключим това дело.
— Мотив? — каза Стенър.
— Точно така — отговори тя. — Сигурна съм, че психиатрите ще му позволят да застане пред съда, но това не изключва, че Вейл няма да пледира, че е ненормален; това просто означава, че Стемплър може да бъде съден. Нека се надяваме, че нашите психиатри няма да го изкарат душевноболен. Което ми напомня, че Вейл също си е наел психиатър.
Тя прелисти бележника си.
— Моли Ерингтьн. Трийсет и четири годишна, завършила magna cum laude в щата Индиана, работила е около шест години с душевноболни с отклонения в психиката в клиниката „Джастин“ в Индиана. Предполага се, че е страшно добра, така че може да се обзаложите, че ще измисли нещо да противодейства на нашите психиатри. За радост можем да преодолеем тази пречка. Но ако ще изкараме Стемплър пред съда, ни трябва мотив, Абъл, нещо, което да накара журито да стисне зъби, иначе Вейл може да се опита да използва самия характер на престъплението, за да докаже, че клиентът му е луд.
— Добре тогава — каза Стенър стоически. — Предполагам, че просто трябва да ви намерим мотив, мадам прокурор. Кое е другото нещо?
— Докажете ми, че не е имало никой друг в стаята, когато епископът е бил разрязан на филийки и кубчета!
Няколко минути преди обяд Вейл събра екипа на защитата в офиса си. Моли Ерингтън дойде последна. Изглеждаше забързана, почти без дъх.
— Това е доктор Моли Ерингтън, нашият психиатър, който живее тук — представи я Вейл с усмивка. — Съжалявам, че трябваше да те върна от Дейзиленд толкова скоро, но исках всички да те видят и искам да чуеш какво е научил Томи в Кентъки.
— Радвам се да се запозная с вас — тихо каза тя.
— Вече обясних правилата на играта. Всички казват каквото искат без задръжки. Наоми, ти си прочела доклада от аутопсията. Нещо, което да не знаем досега?
— Забелязал ли си цифрите 666, издълбани върху корема на епископа?
— Да — каза Вейл. — Ще трябва да проверим дали Аарон или някое от тези момчета от олтара не е забъркано в някакъв култ към дявола.
— Има още нещо. Нямаме тази снимка, но според доклада отзад под косата на главата на епископа с неговата кръв е изписано B32. 156.
— B32. 156. Какво, по дяволите, може да означава това?
Наоми дигна рамене.
— Кой знае?
— Вероятно някакъв символ? — предположи Моли.
— Какъв символ? — попита съдията.
— Не знам — каза Моли. — Символите са универсален език. За древните египтяни торният бръмбар или скарабея е символ на възкръсване. Кръстът е символ за християните. Тройното шест върху стомаха на епископа е символ на дявола. Това е загадка. Това е символ за този, който го е написал.
— Има нещо друго, за което трябва да поговорим — каза Гудмън.
— Окей, давай — каза Вейл.
— Всички тези снимки — каза Гудмън. — Мислих доста за тях по време на пътуването. Струва ми се, че те обуславят доста добре деянието като предумишлено.
— Окей — каза Вейл с усмивка. — Докажи го.
— Първо, ножът. Извършителят трябва да го е донесъл от кухнята. Искам да кажа какво ще прави един нож в спалнята на епископа?
— Не знам — отговори Вейл. — Но може да е бил там. Те трябва да докажат, че ножът не е бил в спалнята, няма защо ние да доказваме, че е бил там.