Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
Наоми не му обърна внимание и се зае с рутинната си работа. Двайсет минути по-късно той беше на прага на вратата й.
— Колко е часът? — попита Вейл. Никога не носеше часовник в кантората.
— Почти девет.
— Томи се е върнал. Той и съдията ще бъдат тук преди обяд.
— Стратегическа среща?
Вейл кимна.
— С нетърпение очаквам да чуя доклада на Томи.
— Съмнявам се, че дори Томи може да открие нещо особено в едно градче като Криксайд. — Тя се засмя. — Какво става с доктора?
— Днес ще дойде. Искам тя също да чуе какво ще каже Томи.
Почти по същото време, в другата част на града, лейтенант Стенър беше събрал своя екип в офиса си — голяма, пуста стая, лишена от интимност и топлина. На голямото му бюро имаше два телефона, датник и две купчини със специални доклади — входящите отляво, изходящите отдясно. Столът му беше твърд, с нрава облегалка и без тапицерия, изглеждаше удобен като инструмент за мъчение. Нямаше никакви снимки в тази сурова стая, никакви книги, никакви награди или лозунги по стените, само две големи табла — едното със снимки от убийството на Рашмън и фотокопия от няколко доклада, а другото представляваше каталог на всички активни дела и тяхното текущо състояние. Очевидно Стенър беше така отдаден на дълга си, че за всичко, което носеше и най-малък личен отпечатък, нямаше място в помещението.
Екипът но делото се състоеше от д-р Бил Даниелсън, областния медицински следовател, Харви Уудсайд, затлъстелия и астматичен съдебномедицински експерт, и една група от шестима детективи, оглавена от личния му помощник сержант Лу Търнър. Те всички бяха подбрани ветерани — един отряд от ефективни експерти и всеки от тях беше спечелил похвали и министерски награди за своята компетентност и умения. Джейн Венъбъл наблюдаваше от един неудобен стол до вратата.
Стенър си свали сакото, окачи го на стола си и остана прав. Яркочервени тиранти — единственият цвят в стаята, с изключение на кръвта на снимките на медицинския експерт — крепяха тъмносините му панталони. Той внимателно нагласи очилата си с телени рамки и потри ръце.
— Вече цяла седмица работим по това разследване — започна той със служебен, строг глас. — Нека видим докъде сме стигнали. Мистър Даниелсън, ще започнете ли пръв, моля?
Даниелсън, един мъж наближаващ петдесетте, беше страстен риболовец с груба, загоряла от слънцето кожа и големи бицепси, които опъваха ръкавите на бледосинята му риза. Яката му беше разкопчана, а вратовръзката дръпната надолу. По рождение беше южняк и дълбокият му глас съчетаваше мекия акцент на Джорджия и равния говор на Средния Запад. Той взе един молив от джоба на ризата си и отиде до таблото със снимките. Стенър седна странично, всички в стаята стояха с химикалки и бележници, готови да си вземат бележки. Преди да започне, Даниелсън извади една пура и започна да сваля целофанената й обвивка.
— Бих предпочел да не пушите — каза Стенър. — Ще се умирише офисът.
Даниелсън го погледна за момент.
— Офисът си е твой, Абъл — каза той и започна да говори, подчертавайки забележките си, като посочваше към съответните снимки с незапалената си пура.
— Жертвата, епископ Рашмън, е получил общо седемдесет и седем различни рани. Поне девет, най-много дванайсет от тези рани, са били фатални. Смъртта също така би могло да бъде причинена от голямото изтичане на кръв. Един смъртоносен разрез или рана от намушкване в тялото, която отрязва голяма артерия или вена, или многосъдов орган, довежда до обилен кръвоизлив, шок и смърт за един къс период от време — очевидно такива са обстоятелствата и тук. Раните, вследствие на остри и ръбести хладни оръжия, се делят на четири категории: рани от намушкване, порезни рани, рани от насичане и терапевтико-диагностични рани, които обикновено се правят от лекар или хирург. Тази жертва е получила рани от намушкване, разрязване, насичане — и вероятно една терапевтична рана. При раните от намушкване най-често използваното оръжие е ножът, в този случай това е кухненски нож от вида на касапските с дванайсетинчово острие, най-много четири инча широко. Можем да причислим всичките рани по тялото на епископ Рашмън на този единствен нож. Сега, при намушкване дълбочината на раната в тялото превишава широчината й по повърхността на кожата и краищата й са остри без ожулване или контузия. Големината и формата на раната от намушкване но кожата зависи от очертанието на хладното оръжие, посоката на удара, движението на острието в раната, движението на обекта, който е намушкан, състоянието на отпуснатост или напрегнатост на кожата. — Той посочи към няколко пробождания на снимките. — Жертвата е получила трийсет и шест отделни и ясно очертани рани от намушкване, четиринайсет в гърдите и горната част на торса, седем от които са пронизали сърцето или белите дробове, четири в предната част на лявата ръка и три в дясната, осем в корема и три в десния крак. Раните в дланта и ръката са били причинени, когато жертвата се е опитала да се защити…