Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Или дори да го е знаел — добави Вейл, — той не е осъзнавал, че това не е хубаво.
— Иначе казано: Само някой смахнат може да направи такова нещо без причина — каза Гудмън.
Моли трепна с очи при употребата на думата смахнат.
Вейл стана и започна да обикаля.
— После имаме концепцията за непреодолимия импулс — каза той, — хора, които знаят разликата между добро и зло, но не могат да контролират действията си поради някакво умствено разстройство. Има доста начини, по които може да процедираме — трябва да определим кой е най-убедителният и с кой можем логично да бием областния прокурор. — Той се усмихна на Моли Ерингтън. — Което ни води при добрия доктор. Знам, че си говорила с Аарон само веднъж, но…
— Бих предпочела да се въздържа, докато чуя доклада на мистър Гудмън — каза тя.
— Аз съм Том — поправи я Гудмън с усмивка.
— Напълно справедливо — каза Вейл. — Какво ще кажеш, Томи?
— Вижте, аз не съм психиатър. Ще кажа просто какво съм научил и какво мисля. Всъщност не съм напълно сигурен какво мисля.
— Какво, по дяволите, си открил там? — попита Вейл.
— Не е точно това, просто, ъ-ъ…
— Да?
— Не знам, Марти. Този момък наистина се е чукал още в детството си. Имам смесени чувства към него.
— Всички ги имаме, Томи.
Гудмън гледаше снимките, докато говореше, сякаш ужасът в тях някак си го приземяваше в реалността. Той обрисува Стемплър като едно дете не на мястото си, което е пораснало в надарен, но разочарован интелектуалец; неговите способности предизвиквали презрение у един строг и безжалостен баща, твърдо решен, че момчето ще го последва в ада на въглищните мини; и една майка, която смята образованието на Аарон Стемплър за дяволска работа — едно момче, което боят с колан и обидите на родителите му не са успели да го обезсърчат от смелото му и упорито търсене на знания. Насърчаван е от мис Ребека, която вижда в младежа нарастваща надежда, която някога би могла да се превърне във възкресение от горчивата доживотна присъда в емоционално пустото и естетически опорочено градче в Кентъки. Аарон е един самотник, привличан едновременно и от професиите, и от изкуствата — както повечето младежи искат но едно или друго време — да бъдат адвокати, доктори, актьори и поети — и чийто мечти са били постоянно осуетявани.
Гудмън разказа за Ребека, която се оказва единственият сигнален огън, един фар на познанието и мъдростта в иначе безрадостното и измъчено място, задушено от собствените си егоистични традиции; една жена, към която хората от градчето се отнасят като към необходимо зло; една жена, която заплашва фанатизма на тяхното тясно и закоравяло наследство, едно мнение вероятно оправдано от „възпитанието“, което е дала на Аарон Стемплър. И накрая той говори за сексуалната освободеност на Аарон Стемплър.
Гудмън провери в малкия си черен бележник, в който винаги вписваше многословните си бележки.
— Има още някои неща — продължи той. — На масата в дневната й имаше половин дузина снимки на Аарон на различна възраст — как чете книга, седи до поточето, лови риба, групова снимка на класа от единайсет деца на различна възраст с Ребека в средата, всичките някак вдървени, знаете как се получават тези снимки, всички изглеждат толкова сериозни. Но няма снимка на Ребека с Аарон, освен груповата. Той също е отбелязвал доста цитати в книгите. Слагал парчета хартия в тях и запаметявал забележките. Преписах две от тях. „Злото идва при нас, хората на изкуството, носейки маската на всички добродетели.“ Имаше и една китайска пословица: „Има два вида идеални хора — едните мъртви, а другите неродени.“
Гудмън беше записал някои въпроси към себе си.
„Беше ли Стемплър физически или сексуално малтретиран в правен аспект? Сексуалната му ориентация толкова ли е перверзна, колкото може би изглежда? Дали тези два фактора, сами по себе си, са допринесли за вътрешната ярост, отвела Аарон в спалнята на епископ Рашмън?“
Може би, предположи той, Моли Ерингтън ще отговори на тези въпроси.
— Знаеш ли какво почвам да се чудя? — завърши Гудмън.
— Какво? — попита Вейл, който слушаше равнодушно подробния разказ на Том за късия, нещастен живот на Аарон Стемплър.
— Дали той не се е отървал от едно разочарование в Криксайд, за да приключи тук с друг вид разочарование. Може би… може би прекалено много се е струпало върху него.