Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
Младежът направи две-три крачки, после спря и се обърна. Зад гърба му останаха шейсетте километра до „Килиите“.
— На какво разстояние се намира най-близката къща? — попито го Ричър.
— На много километри.
— Достатъчно близо ли е, за да се чуе изстрел?
— Може би.
— Как според теб ще реагират нейните обитатели?
— Ще решат, че стреля някой нещастник. Тук това се случва често.
— Аз ще бъда доволен, ако и ти чуеш изстрел, Джон — рече Ричър. — Поне веднъж да усетиш какво е, когато куршумът лети към теб. Това ще ти помогне да мислиш правилно. Да стигнеш до разумни заключения.
— Няма да предприема нищо.
— Имам ли думата ти?
— Абсолютно.
— Значи се разбрахме, Джон. Разумно ли постъпвам, като ти вярвам?
— Абсолютно.
— Добре. А сега се обръщай и тръгвай към колата си.
Ричър пое след него, поддържайки триметрова дистанция. Заобиколиха сградата, минаха покрай южната стена и излязоха на двупосочния път.
— Влез вътре — заповяда Ричър. — По същия начин, по който излезе току-що.
Младежът затвори вратата откъм шофьора, заобиколи отпред и отвори дясната. Ричър неотстъпно го следваше. Младежът се покатери на мястото до шофьора и вкара краката си един по един. После започна да се прехвърля на шофьорската седалка, като използваше ръцете и коленете си. Ричър го изчака да се настани, влезе след него и затръшна вратата. За миг прехвърли пистолета в лявата си ръка, за да закопчае колана. После отново го хвана с дясната.
— Аз си закопчах колана, но ти няма да го направиш, ясно? Просто за всеки случай. Ако изведнъж решиш да се блъснеш в някой телефонен стълб. Разбираш ли какво ти казвам? Ако го направиш, аз ще остана невредим, но ти ще пострадаш. Няма значение колко зле, защото веднага ще те гръмна. Разбрахме ли се?
— Да.
— Кажи го, Джон.
— Разбрахме се.
— Напълно?
— Абсолютно.
— Имам думата ти, нали?
— Да.
— Обещаваш?
— Да.
— Къде живееш?
— В гаража за камиони на фамилията Дънкан.
— Къде се намира той?
— От тук ли? На около четирийсет и пет километра. Отначало на север, после на запад.
— Добре, Джон — кимна Ричър. — Закарай ме там.
37
Наемникът на Махмейни се прибра в стаята си в „Кортярд Мариот“. Току-що беше приключил разговора си със самия Махмейни. Разговор, който започна зле. Махмейни не повярва, че Сепер е избягал. Все едно му казаха, че му е израснала трета ръка. Нещо напълно изключено.
— Със сигурност не беше в бара — обясни мъжът.
— Когато си се появил там — напомни му Махмейни.
— Изобщо не е бил там. Адски противно място. Изобщо не ми хареса. Гледаха ме гадно, сякаш съм някакъв боклук. Или терорист. Съмнявам се, че изобщо щяха да ме обслужат. Асгар не би ги търпял дори пет минути. Със сигурност би вдигнал скандал. Но там нямаше дори следа от скорошен скандал. Нямаше кръв по пода. Ако Асгар е бил там, със сигурност щеше да има. Той е въоръжен, действа бързо и с удоволствие би наказал тъпаците.
— Значи е отишъл някъде другаде — настоя Махмейни.
— Проверих целия град. Не ми отне много време. След мръкване по улиците няма жива душа. Няма къде да се скриеш. Той не е там.
— Жени?
— Тук!? Ти май се шегуваш!
— Опита ли отново да му позвъниш?
— Не съм спирал.
Настъпи продължително мълчание. От офиса си в Лас Вегас Махмейни обработваше получената информация и импровизираше.
— Добре, да продължаваме нататък — каза най-сетне той. — Този бизнес е важен за нас. Утре трябва да се погрижим за него. Налага се да се оправяш сам. Можеш да го направиш. Достатъчно добър си за това.
— Но аз нямам кола.
— Момчетата на Сафир имат.
— И аз си помислих за тях. Но динамиката става друга. Няма да съм шеф, а обикновен пътник. А и как да им обясня защо Асгар е изчезнал? Не можем да си позволим да изглеждаме като идиоти. Нито пък слаби. Не и пред онези хора.
— Добре, вземи друга кола. На останалите кажи, че Асгар е тръгнал напред или е заминал, защото е получил нова задача.
— Да взема друга кола? — учуди се иранецът. — Откъде?
— Под наем, разбира се.
— Тук не е Вегас, шефе. Нямат дори румсървис, а най-близкият офис на „Хърц“ е на летището. Сигурен съм, че ще отворят чак сутринта. А и аз няма как да стигна до там.
Последва нова пауза. Дълга пауза. Махмейни премисляше, преценяваше, планираше отново.
— Другите видяха ли колата, с която пристигнахте там? — попита най-сетне той.
— Не, сигурен съм. Пристигнахме поотделно, по различно време.
— Ясно — рече Махмейни. — За динамиката си прав. Трябва да личи, че ние командваме парада. Да държим останалите в неведение. Ето какво ще направиш: в рамките на един час трябва да намериш подходяща кола. Ако се наложи, открадни я. После се свържи с останалите. Ако трябва, потърси ги в стаите им. Не ми пука в колко часа — в полунощ, в един сутринта. Кажи им, че сме решили да започнем купона по-рано и затова ти веднага тръгваш на север. После им дай пет минути да се приготвят. В противен случай тръгни сам. Те ще се объркат. Ще започнат да си събират багажа и да тичат към паркинга. Ти ще ги чакаш там, с новата си кола. Но те няма да знаят, че е нова. Дори няма да забележат, че Асгар не е с теб. Не и в тъмното и в настаналата суматоха. Ще караш бързо. Ще летиш като прилеп, избягал от ада. Трябва да стигнеш пръв на мястото. Когато останалите се появят, ще им кажеш, че си пуснал Асгар да разузнае пеша. Това ще ги разтревожи. Ще ги обърка още повече. Непрекъснато ще се оглеждат. Това е всичко, което ни трябва. Никога не знаеш от кой храст ще изскочи заек.