Скритият оазис

Ясмин Малуф имаше тайна, която не бе споделила с родителите, братята и сестрите, съпруга си Хосни и с американския си работодател. Пушеше.

Като тайна, това не беше особено покъртително, не беше обаче, поне според нея, нещо, с което една дама би могла да парадира. Докато Хосни навярно не би се смутил особено, ако разбере, семейството й със сигурност не би одобрило. А господин Ангълтън беше подчертал изрично още в началото, че не приема да се пуши на работното място. Можела да прави каквото си поиска в хотелската стая, беше й казал — „боже мой, можеш дори да се захванеш с културизъм, ако така се съсредоточаваш по-добре“, — но цигарите и гадната воня на пепел бяха стриктно аут.

Тя не беше страстен пушач — три-четири цигари „Клеопатра Лайтс“ на ден й стигаха, — пък и не беше трудно да се лиши и от тях, когато дежуреше на подслушвателната станция. Единствено късно следобед желанието й ставаше непоносимо. Тогава заключваше стаята, вземаше асансьора до долния етаж и припалваше, като се настаняваше в дъното на коридора, до отворения прозорец.

Днес усещаше по-силно желание от всякога. След като изпуши едната цигара, моментално запали втора и по този начин удължи нормалната си петминутна почивка в десетминутна. Тогава пък откри, че е свършила ментовите си бонбони, и се наложи да вземе асансьора чак до партера, за да се презареди. Когато накрая се върна в стаята, с подходящо прикрит тютюнев дъх и с добре изтръскана пепел от роклята, беше отсъствала почти двайсет минути. Това не би било проблем, ако по време на отсъствието й апаратурата не бе регистрирала разговор с мобилния телефон на Моли Кирнан — червената сигнална лампичка на записващото устройство, която отчиташе тъкмо този номер, светна обвинително в очите й още щом тя отвори вратата.