Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Така и не се срещнах с Шекспир. Приятелите на Матю не го одобряваха. — Замълчах за момент. — Срещнах се обаче с кралицата.
— Още по-добре — кимна Крис. — Но също толкова невъзможно да го споменеш в бележката.
— Би трябвало да си шокиран! — Изобщо не очаквах подобна реакция. — Не искаш ли доказателства?
— Не съм се шокирал от нищо, откакто ми се обадиха от фондация „Макартър“. Щом това може да се случи, значи всичко е възможно. — Той поклати глава. — Вампири и вещици. Леле.
— Освен това има и демони. Само че очите им не светят и не са зли. Е, поне не повече от другите видове.
— Другите видове ли? — още повече се оживи Крис. — И върколаци ли има?
— Категорично не! — извика някъде в далечината Матю.
— Деликатна тема. — Усмихнах се неуверено на Крис. — Значи наистина приемаш всичко това?
— Че защо да не го приема? Правителството харчи милиони за търсене на извънземни в космоса, а се оказва, че те са точно тук. Само си помисли какви огромни разходи могат да се спестят. — Крис винаги гледаше да намери начин да омаловажи важността на факултета по физика.
— Не бива да разказваш на никого — побързах да добавя аз. — Малко човеци знаят за нас и трябва да си остане така.
— Рано или късно задължително ще разберем — заяви Крис. — Пък и повечето хора ще бъдат очаровани.
— Мислиш ли? Дали деканът на „Йейл“ ще бъде очарован да открие, че са назначили за преподавател вещица? — Повдигнах вежди. — Родителите на студентите ми дали ще се зарадват, ако научат, че любимите им деца учат за научната революция от вещица?
— Е, деканът може би не. — Крис сниши глас. — Матю нали няма да ме ухапе, за да си мълча?
— Не — уверих го.
Фернандо пъхна крак между вратите на топлата стая и ги побутна.
— Аз не бих имал нищо против да ви ухапя, но само ако ме помолите много любезно. — Той постави поднос на масата. — Сара реши, че може би няма да откажете кафе. Или нещо по-силно. Обадете се, ако имате нужда от нещо друго. И не е нужно да крещите. — Той дари Крис с онази ослепителна усмивка, с която даряваше участничките в Празника на жътвата.
— Мъчиш се да яхнеш неправилния кон, Фернандо — предупредих го аз, докато излизаше.
— И той ли е вампир? — шепнешком попита Крис.
— Да. Зет на Матю е. — Вдигнах бутилката уиски и каничката. — Кафе? Уиски?
— И двете — каза Крис и се протегна за чашата си. Погледна ме разтревожено. — Не си крила вещерската история от леля си, нали?
— Сара също е вещица. И Ем беше. — Налях щедра доза уиски в чашата му и досипах малко кафе. — Това е третата или четвъртата кана за днес, така че е безкофеиново. Иначе щяхме да остъргваме Сара от тавана.
— Да не би кафето да я кара да лети? — Крис отпи глътка, прецени за момент вкуса и добави още уиски.
— В известен смисъл — отвърнах, отворих бутилката с вода и отпих глътка. Бебетата се размърдаха и нежно потупах корема си.
— Не мога да повярвам, че си бременна. — За първи път Крис изглеждаше изумен.
— Току-що научи, че съм прекарала по-голямата част от изминалата година в шестнайсети век, че си имам дракон и че си заобиколен от демони, вампири и вещици, а бременността ми ти се струва най-неправдоподобното нещо, така ли?
— Повярвай ми, скъпа — каза Крис с най-добрия си алабамски акцент. — Това е най-неправдоподобното нещо.
13.
Когато телефонът иззвъня, навън беше пълен мрак. Изтръгнах се от съня и се пресегнах към другата страна на леглото да събудя Матю. Нямаше го.
Претърколих се и вдигнах мобилния от нощната масичка. На екрана беше изписано името Мириам, както и часът. Три сутринта в понеделник. Сърцето ми се разтуптя тревожно. Само спешен случай би я накарал да позвъни в такъв час.
— Мириам? — казах, след като натиснах копчето за свързване.
— Къде е той? — Гласът на Мириам трепереше. — Трябва да говоря с Матю.
— Ще го намеря. Сигурно е долу или е излязъл на лов. — Отметнах завивките. — Станало ли е нещо?
— Да — рязко потвърди Мириам и заговори на друг език, който не разбирах. Ритъмът обаче не можеше да се сбърка. Мириам Шепард се молеше.
Матю нахлу в стаята, следван от Фернандо.
— Ето го и Матю. — Включих спикърфона и му подадох апарата. Нямаше да проведе този разговор на четири очи.
— Какво има, Мириам? — попита Матю.
— Намерих бележка. В пощенската кутия. С уебадрес на нея. — Чу се ругатня, задавено хлипане и Мириам продължи да се моли.