Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Това изказване постави началото на дебатите и от всички страни заваляха най-различни предложения и мнения. Предводителят на Либера Драмач подхвърли идеята да атакуват столицата с пълната си бойна мощ, ала съветът мигом я отхвърли като безразсъдна и безсмислена; дори и да успееха, този ход щеше да ги направи изключително уязвими за вещерите. Освен това Аксками не беше средоточие на силата на Чаросплетниците, а просто столица на старата Империя, следователно нямаше да им нанесе смъртоносен удар; отгоре на всичко нямаше да могат да удържат града срещу фейа-корите, което означаваше, че вещерите лесно ще могат да си го възвърнат.
— Ако Аксками ще бъде отвоюван, трябва да бъде отвоюван от хората! — заяви Хикен ту Еринима. Тогава Юги помоли Кайку и Фаека да разкажат за неотдавнашната си мисия в града и впечатленията си от настроенията сред жителите му. Това, което двете Сестри споделиха, не беше никак окуражаващо. Другите шпиони, които бяха докладвали на Юги, потвърдиха мнението им.
— Не можем да си позволим да се надяваме на бунт — изтъкна Кайлин. — Градът е прекалено голям и шансовете за успех са нищожни. Чаросплетниците ще унищожат с лекота всеки подбутител на размирици. Без протекцията на Аления орден хората няма да могат да се организират, а ние сме толкова малко, че не можем да осигурим защитата на силите на Империята, камо ли на гражданите й. — Тя обходи с поглед присъстващите. — Пасивната съпротива е най-доброто, на което можем да се надяваме, ала дори тази надежда е доста рехава. Разпространяването на съобщението няма да е лесна задача, а и Аления орден няма да може да вземе участие в нея, защото не се осмеляваме да действаме в градовете на вещерите. Дори не можем да си позволим да използваме таланта на Лусия да проникне при тях насън, понеже рискът е прекалено голям.
— Тогава какво предлагате? — попита Хикен, без дори да се опитва да прикрие презрението си. — Да не правим нищо, така ли?
— Това не е толкова лошо, колкото звучи — отбеляза бараксиня Емира. Тя бе жена на около тридесет жътви, с дълга и права кестенява коса и обикновено лице. — В последно време силите на Чаросплетниците намаляват. Възможно е армиите им да изнемогват от глад заради покварата в земята. И тяхното, и нашето време изтича. Въпросът е кой ще рухне пръв.
— Шпионите ни не могат да потвърдят със сигурност, че силите им наистина са намалели в сравнение с преди — изтъкна Юги. — Освен това не знаем точното количество на провизиите, с които разполагат. В най-добрия случай можем само да гадаем.
— Но ако намерим някакъв начин да ги спрем или поне да ги задържим за известно време, може да наклоним везните в наша полза — каза Емира.
— За съжаление няма такъв начин — поклати глава Кайлин. — Това е същината на проблема. Единственото ограничение за бързината, с която могат да унищожат градовете ни, е необходимостта от подновяване на ресурсите на фейа-корите.
— Ами ако се изтеглим в планините? — предложи един от членовете на Либера Драмач. — Щом не можем да се изправим директно срещу тях, нека се разпръснем и предприемем тактика на разбойнически банди.
Юги кимна.
— Може би това е последната ни възможност. Но си мисля, че изправим ли се срещу фейа-корите само с мечове и топове, това със сигурност ще е краят ни. А ако вещерите направят с Префектурите това, което сториха с вече завладяните от тях територии, недостигът на провизии ще се усети още по-силно, а в планините едва ли ще можем да намерим някаква храна.
— Има и друга възможност — каза предводителката на Аления орден. — Да започнем да унищожаваме вещерските камъни.
— Нали вече опитахме — подметна Хикен. — И се оказа пълен провал.
— Не — възрази Кайлин. — В Утракса подценихме Чаросплетниците. Реакцията им обаче показва, че можехме да успеем, ако бяхме получили възможност за действие.