Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Няма нужда да им благодариш — каза й Тсата. — Ще направиш това, когато им позволиш да споделят твоята храна — когато ти имаш хляб, а те са гладни.
— Зная — кимна тя, — но не е лесно да загърбиш навици, които си изграждал цял живот. Също както ще ми се стори странно, ако някой от сънародниците ти влезе в къщата ми с очакването да бъде нахранен.
— Не е същото — засмя се татуираният мъж. — Мога да те уверя, че в близките дни ще има много недоразумения между моя и твоя народ.
В този момент една от жените, която наблюдаваше Кайку с интерес, каза нещо на гърления си, грубо звучащ език и Сестрата хвърли въпросителен поглед към Тсата.
— Казва, че езикът ти е много красив — преведе мъжът. — Като птиче чуруликане.
— Трябва ли да й благодаря за това?
Той се усмихна.
— Да. „Гхохкри“.
Кайку погледна към непознатата и повтори странната дума. Съвсем случайно я произнесе точно както трябва, с което накара сътрапезниците си да замърморят одобрително. Насърчени от отговора й, присъстващите започнаха да й задават въпроси и да правят различни коментари, които Тсата превеждаше с мълниеносна бързина. Кайку неусетно бе погълната от разговора край огъня, а Тсата използваше всеки момент, когато сънародниците му си говореха на окхамбски, за да й шепне най-различни думи и изрази на ухото, които Сестрата бързаше да употреби при първия удобен случай. Естествено, не всеки от коментарите й биваше разбран, ала ткиуратците се оказаха търпеливи хора, а и благодарение на Тсата общуването течеше доста гладко. Чужденците просто бяха запленени от нея — дори раздърпаните пътнически дрехи, които носеше, им се струваха невероятно екзотични.
— Богове, трябва да видят Речния район в Аксками — подхвърли Кайку на Тсата, след което се сети, че престолният град вече не беше същият и настроението й помръкна.
По някое време напуснаха приятната компания край огъня и продължиха да се разхождат из лагера. Навсякъде, където погледнеше, Кайку забелязваше нещо необичайно — било то видът на инструментите им, ароматът на екзотичните им ястия или странният им навик да спят по дърветата.
— Това е древен инстинкт — обясни Тсата. — По земята има много същества, които не могат да ни достигнат по клоните. Някои от нас все още предпочитат да спят така, дори и в безопасна гора като тази. Останалите спят в репката.
— Вече нито една гора не е безопасна — изтъкна Кайку. — Откакто покварата се просмука в земята, животните станаха много по-свирепи.
— В джунглите, откъдето идваме, най-страшните сарамирски зверове няма да издържат и една нощ — усмихна се ткиуратецът. — Свикнали сме с много по-свирепи хищници от вълците и мечките. Съмнявам се, че някой тукашен звяр ще ни създаде неприятности.
— Така е — въздъхна Кайку, — но имаме Различни.
— Да — кимна Тсата, който бе натрупал доста опит с тях по време на предишното си посещение. — Разкажи ми за тях. Чувам, че доста неща са се променили.
И Кайку му разказа за идеално пригодените за живота в пустинята челюстници, както и за другите нови породи Различни хищници, с които се бяха сблъскали. Никой не знаеше дали тези видове бяха наскоро развъдени или просто вещерите не ги бяха използвали досега. В докладите от Аксками редовно се споменава за същества, които не са ни познати — редом с обичайните гауреги, острилии и фурии.
Тогава татуираният й събеседник й разказа за Различния мъж, когото се бе опитал да спаси в Зила, и неусетно подхванаха нова тема.
— Естествено, че ще продължават да ни мразят — отбеляза Кайку, докато наближаваха покрайнините на селището. — Хората винаги са се поддавали на страха от непознатото и различното. Нещата не се развиват навсякъде с едно и също темпо. Тези Различни, които са уродливи на външен вид, са презирани повече от онези, които изглеждат „нормално“. Не мисля, че хората продължават да възприемат Лусия като Различна — те вече са я издигнали на едно друго ниво и я гледат като някакъв божествен спасител, който ще им помогне да постигнат собствените си цели, а и благородните фамили сякаш насърчават това. Те имат нужда от фигурант и ако цената, която трябва да платят, за да възвърнат Империята си, е да възкачат Лусия на трона, това ги устройва напълно. Най-малкото девойката е с благородна кръв. Освен това родовете Икати и Еринима са на нейна страна, както и Либера Драмач. Това ще бъде най-силният съюз досега и никой няма да посмее да им се противопостави.