Убиец

Апартаментът всъщност представляваше голямо студио, разделено на спалня, трапезария и малка всекидневна. В дъното имаше баня, на дясната стена бяха монтирани няколко рафтчета. Тя се разходи из стаята, разглеждайки книгите на Хемингуей, Бъроуз и Буковски, които Джейсън беше подредил на рафтчетата. На стената беше закачил малка репродукция на картина от Егон Шиле, един от любимите художници на Ариа. Тя се наведе и прокара пръсти по кутийките с дискове, отбелязвайки големия брой чуждоезични филми. Имаше много снимки на малката му кухня, много от които като че ли бяха направени в Йейл. Имаше други на дребничка, усмихната девойка с тъмна коса и очила с тъмни рамки. На една от снимките бяха двамата, облечени в еднакви тениски на Йейл. На друга бяха заедно на футболен мач и държаха големи червени халби с бира. На трета тя го целуваше по бузата, притиснала нос в лицето му.

Горчива жлъч се надигна в гърлото й. Може би това беше тайната, за която й беше казал А. Но защо Джейсън я беше поканил тук? За да й покаже, че я харесва само като приятел? Тя затвори очи, обхваната от разочарование.

Върна се при рафтовете и забеляза няколко годишника на „Роузууд дей“, подредени хронологично. Един от тях се подаваше леко навън, сякаш скоро е бил разлистван. Ариа го измъкна и погледна корицата. Беше отпреди четири години, когато Джейсън се беше дипломирал. Годината, в която изчезна Али.

Бавно го отвори. Годишникът миришеше на прах и старо мастило. Тя прегледа снимките на учениците, търсейки фотография на Джейсън. Той беше облечен в тъмен костюм и се беше загледал някъде зад фотографа. Лицето му беше сериозно и замислено, русата му коса леко докосваше раменете. Тя погали с пръст носа и очите му. Изглеждаше толкова млад и невинен. Трудно беше да повярва какво беше преживял през тези години.