Убиец
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-62-2
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убиец». Краткое содержание книги:
Хана си поставя за цел да корумпира Роузуудската младеж, започвайки с готиния тип от по-горния курс. Ариа души за пикантна информация в миналото на приятеля си. Спенсър краде — от собственото си семейство. А малката чиста Емили се въздържа от въздържание…
Обаче сладките малки лъжкини ще трябва да внимават. Те помислиха, че са в безопасност, когато убиецът на Али бе арестуван, а истинската самоличност на „А“ най-сетне бе разкрита. Но сега има нов (или нова?) „А“ да нажежава атмосферата в града. И този път Роузууд ще пламне.
— Имам идея — изпъшка Майк. — Нека да оставя щангата и ще ти я кажа.
Хана отстъпи встрани и му позволи да остави щангата на стойката. Той въздъхна тежко, седна и се протегна. Хана се изненада от мускулестите му ръце. Беше абсолютно права, когато предишния ден беше предположила, че Майк ще изглежда под душа много по-добре от полицай Уайлдън.
Тя постла една кърпа върху лежанката до него и седна.
— Така. Казвай.
Майк грабна кърпата, която лежеше на пода но него и избърса лицето си.
— Мога да бъда подкупен, ако те интересува. Ако направиш нещо за мен, мога да откажа на Кейт.
— Какво искаш?
— Знамето ти.
— Няма начин. — Тя поклати глава.
— Добре, тогава искам да дойда с теб на бала — каза Майк.
Хана зяпна изненадано.
— До бала има четири месеца.
— Хей, човек трябва отсега да си уреди дамата — сви рамене Майк. — Така ще имам време да намеря идеалния чифт обувки. — Той запърха женствено с мигли.
Хана потърка врата си с ръка, опитвайки се да пренебрегне останалите момчета от отбора по лакрос, които й подвикваха и мяукаха от съседните уреди. Щом Майк иска да отиде с Хана на бала, това означава, че повече харесва нея, нали? Което означаваше, че е спечелила. Устните й се разтеглиха в усмивка Така ти се пада, кучко. Нямаше търпение да види лицето на Кейт, когато й кажеше това.
— Добре — каза тя. — Ще дойдеш с мен на бала.
— Чудничко — каза Майк. Той погледна към мократа си тениска. — Ще ми се да те напрегръщам здраво, но не ми се иска да те измокря цялата с пот.
— Грациас — усмихна се предвзето Хана и завъртя очи. След това тръгна бавно да излиза от залата, поклащайки предизвикателно хълбоци. — Ще те взема довечера в осем — извика тя през рамо. — Сам.
Момичето с кукленското лице чакаше Хана до гишето. До нея стоеше плешив мъж с татуирани бицепси и гигантски мустаци.
— Госпожице, ако искате да използвате уредите, трябва да платите такса за посетител — каза колебливо момичето. Бузите й бяха със същия цвят като червената лента на челото й. — Ако не желаете да го направите, тогава…
— Приключих тук — отряза я Хана и ги заобиколи. Момичето и биячът се обърнаха след нея и я изпратиха с погледи, без да помръднат от местата си. Никой не се осмели да я спре. Защото тя беше Хана Мерин. И беше неудържимо, невероятно великолепна.
23.
Спомени от училищния годишник за цял живот
Същия следобед един бус спря пред новата къща на Байрън. Куриерът, който беше облякъл тениска с дълъг ръкав под униформената блуза с къси ръкави, подаде на Ариа една кутия. Тя му благодари и погледна етикета. Екологични бебешки обувчици. Адресът беше в Санта Фе, Ню Мексико. Кой да предположи, че такива малки бебешки обувчици могат да оставят отпечатък от сажди с толкова голям размер, като на възрастен!
Телефонът й изпиука и тя бръкна в джоба на плетената си жилетка. Беше получила есемес от Ила.
„Ще дойдеш ли на партито в «Радли» довечера?“
След миг получи друг.
„Дано успееш… Липсваш ми!“
След това още един.
„Това ще означава много за мен!“
Ариа въздъхна. Цяла сутрин майка й беше изпращала подобни съобщения, молейки за отговор. Ако Ариа отговореше, че не иска да отиде на партито, Ила веднага щеше да поиска да разбере защо и какво щеше да й отговори Ариа тогава? Че не иска да се доближава до новото й гадно гадже? Да скалъпи някаква лъжа, заради която майка й може да реши, че Ариа не подкрепя кариерата й? Достатъчно беше, че през тази седмица не бе стъпила нито веднъж в дома на майка си. Нямаше измъкване — трябваше да се примири и да се разправи с Ксавие по най-добрия възможен начин. Само ако Джейсън се беше съгласил да дойде с нея.
Телефонът й отново изпиука. Ариа цъкна върху новото съобщение, очаквайки поредното послание от Ила. Вместо това се оказа имейл. От Джейсън Дилорентис.
Сърцето й подскочи. Тя бързо го отвори.
„Виж какво. Много мислих — пишеше Джейсън. — Вчера в «Скали и въжета» реагирах твърде прибързано. Искам да обясня. Ще дойдеш ли у нас след час?“.
Отдолу беше написан адрес в Ярмът.
„Не влизай през парадния вход — обясняваше Джейсън. — Аз съм в апартамента над гаража“.