Убиец
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-62-2
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убиец». Краткое содержание книги:
Хана си поставя за цел да корумпира Роузуудската младеж, започвайки с готиния тип от по-горния курс. Ариа души за пикантна информация в миналото на приятеля си. Спенсър краде — от собственото си семейство. А малката чиста Емили се въздържа от въздържание…
Обаче сладките малки лъжкини ще трябва да внимават. Те помислиха, че са в безопасност, когато убиецът на Али бе арестуван, а истинската самоличност на „А“ най-сетне бе разкрита. Но сега има нов (или нова?) „А“ да нажежава атмосферата в града. И този път Роузууд ще пламне.
— От катастрофата, глупаче. Не ме ли помниш от болницата?
— Б-болница?
Али приближи лицето си към Ханиното.
— Казват, че хората трябва да говорят много на пациентите, изпаднали в кома. Те могат да ги чуват. Не ме ли чуваше?
Хана усети как й се завива свят. Внезапно се озова отново в болничната си стая в „Роузууд мемориъл“, където я бяха откарали след катастрофата. Над главата й имаше голяма, кръгла, ярка флуоресцентна лампа. Чуваше жуженето на безбройните апарати, които отчитаха жизнените й показатели и я хранеха интравенозно. В замъгленото състояние между кома и осъзнатост, в което се намираше, тя забеляза някой, който се наведе над леглото й. Някой, който ужасно приличаше на Али.
— Всичко е наред — каза момичето, а гласът му беше същият като на Алисън. — Аз съм добре.
Хана погледна Али.
— Това е сън.
Али повдигна закачливо вежди, сякаш искаше да каже: така ли? Хана погледна старите си приятелки. Те продължаваха да стоят неподвижно. Искаше й се да се размърдат — чувстваше се твърде самотна с Али, сякаш те двете бяха единствените останали живи хора в целия свят.
Али размаха знаменцето си пред лицето на Хана.
— Виждаш ли го? Трябва да го намериш, Хана.
Хана поклати глава.
— Али, твоето знаменце беше изгубено завинаги, не си ли спомняш?
— Тц! — възрази Али. — Все още е тук. И ако го намериш, аз ще ти разкажа всичко.
Хана се ококори.
— Всичко за… кое?
Али притисна показалец към устните си.
— За тях двамата. — Тя се изкиска зловещо.
— Тях двамата… какво?
— Те знаят всичко.
Хана примигна.
— А? Кой?
Али завъртя очи.
— Хана, толкова бавно схващаш. — Тя я погледна втренчено. — Понякога не забелязвам, че пея. Спомняш ли си това?
— Какво искаш да кажеш? — попита Хана с отчаяние в гласа. — Припяваш си… какво?
— Хайде де, Хана. — Али я погледна отегчено. Погледна към небето замислено. — Добре, какво ще кажеш… да идем за риба?
— Да идем за риба ли? — повтори Хана. — На реката?
Али изсумтя раздразнено.
— Не. Да идем за риба. — Тя размаха ръце, опитвайки се да накара Хана да схване. — Да идем за риба.
— За какво говориш? — проплака отчаяно Хана.
— ДА ИДЕМ ЗА РИБА! — извика Али. — Да идем за риба, да идем за риба! — не спираше да повтаря тя, сякаш това беше единственото нещо, което можеше да произнесе. След това я докосна леко с пръсти по бузата — и Хана усети кожата си лепкава и мокра. Тя опипа паникьосана лицето си. Когато отпусна ръце, те бяха покрити с кръв.
Хана скочи с широко отворени очи. Намираше се в спалнята си. Сутрешната светлина струеше през прозореца. Беше събота сутринта — но събота в единайсети клас, а не в шести. Дот стоеше до възглавницата й и я ближеше по лицето. Тя докосна бузата си. Там нямаше кръв, само кучешка слюнка.
Трябва да го намериш, Хана. Ако го намериш, аз ще ти разкажа всичко.
Хана изпъшка, разтърка очи и протегна ръка към своето знаменце, което лежеше на нощното й шкафче. Това беше просто един глупав сън, нищо повече.
Тя чу гласове в коридора, първо развеселения глас на баща й, след това смеха на Кейт. Хана сграбчи чаршафите си и стисна силно. Край! Кейт й беше отнела бащата, но нямаше да й позволи да открадне и Майк.
Внезапно образите от съня й избледняха. Хана скочи от леглото и облече кашмирената си прилепнала рокля с поло яка. Предишния ден, в часа по литература, беше чула Ноъл Кан да казва на Мейсън Байърс, че отборът по лакрос ще се събира за седмичните тренировки в спортния клуб. Тя знаеше, че където е Ноъл, там ще бъде и Майк. Все още не беше отговорила на питането на Майк дали може да доведе Кейт на партито в „Радли“, защото не знаеше какво да отговори. Но сега вече беше наясно.
Само едно момиче можеше да бъде с Майк — Хана. Време беше Кейт да изчезне завинаги от картинката.
„Филаделфийският спортен клуб“ се помещаваше в онази част на мола „Кинг Джеймс“, където се намираха магазините с конфекция, разни евтини местенца като „Олд нейви“ и „Шарлът Рус“ и — отврат! — „Джей Си Пени“. Хана не беше стъпвала от години там — от полиакрилните тъкани, китайските тениски и дизайнерските колекции на бивши величия я побиваха тръпки.
Тя паркира приуса си до една ръждясала хонда и внимателно заключи колата си. Докато пресичаше големия паркинг, айфонът й примигна, показвайки, че има ново съобщение. Тя го извади със свито сърце. Не може А. вече да я е открил, нали?