Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Бавно, с всеки изминал час, силите на Масуд гаснеха, както и волята му за съпротива. Но преди всичко той осъзнаваше, че този нещастен епизод не трябва непременно да завърши със смъртта му, че може би трябва да сключи сделка. Но как да го убедиш да приеме протегнатата ръка? И кой да я протегне?
- Защо аз? - попита недоверчиво Ели Лавон.
- Защото си най-безобидният в къщата - поясни Габриел. - И защото не си го докоснал с пръст.
- Аз не разпитвам хората. Само ги следя.
- Не трябва да го питаш за нищо, Ели. Само му дай да разбере, че съм готов да обсъдя едно щедро споразумение.
Лавон прекара пет минути насаме с чудовището и се върна горе.
- Как мина?
- Като изключим, че заплаши да ме убие, мисля, че мина добре, както се очакваше.
- Колко време ще му дадем?
- Един час трябва да стигне.
Вместо това му дадоха два.
Следващия път, когато го заведоха в импровизираната съдебна зала, той трепереше неудържимо, а устните му бяха посинели от студ. Габриел сякаш не забеляза това. Очите му виждаха само папката, разтворена върху масата пред него.
- Научихме, че по време на престоя си в Берлин не си ползвал много праволинейно оперативните средства на ВЕВАК - започна Габриел. - Несъмнено това не ни притеснява. Но като колеги се чувстваме задължени да докладваме на шефовете ти в Техеран. Боя се, че когато го направим, те ще поискат безопасното ти освобождаване, но не заради доброто ти здраве.
- Още еврейски лъжи - отговори Масуд.
Габриел се усмихна и продължи да рецитира серия от номера на сметки и съответстващите суми.
- Това са законни сметки, използвани за законни цели - реагира спокойно Масуд.
- Значи, не възразяваш да кажем на шефовете ти във ВЕВАК?
- Аз не работя за ВЕВАК.
- Работиш, Масуд. А това означава, че има начин да се измъкнеш от настоящото си положение. - Габриел спря за малко, после допълни: - И ако бях на твое място, щях да приема.
- Може би не съм толкова разговорлив, колкото теб, Алон.
- А - възкликна Габриел и се усмихна, - значи, в крайна сметка ме позна.
- Имаш навик да показваш лицето си във вестниците.
Габриел обърна една страница в папката си.
- Изправен си пред сериозни обвинения, Масуд. Как ще пледираш?
- Невинен.
- Как ще пледираш?
- Невинен.
- Как ще пледираш?
Мълчание...
Габриел вдигна поглед от папката.
- Как ще пледираш, Масуд? - попита мило той.
- Какво искаш от мен?
- Искам да ми отговориш на няколко въпроса.
- И после?
- Ако ми кажеш истината, ще те освободим. Ако ме излъжеш, ще кажа на шефовете ти в Техеран, че си крал пари от тях. А те ще ти пуснат куршум в главата.
- Защо да ти вярвам?
- Защото в този момент аз съм единственият ти приятел на този свят.
Иранецът не отговори.
- Как ще пледираш, Масуд?
- Какво искаш да узнаеш?
32.
КАНДЕСТЕДЕРНЕ, ДАНИЯ
Позволиха му да вземе горещ душ под дулото на пистолет и го облякоха в синьо-бял анцуг, най-големия номер за едрата му фигура. В трапезарията го чакаше чиния с храна заедно с чаша подсладен персийски чай. Въпреки огромния си глад и факта, че не му дадоха други прибори освен безобидна пластмасова лъжичка, той успя да се нахрани с достойнство.
- За теб нищо? - попита той, кимайки към празната маса пред Габриел.
- Ще я повърна.
- Не прибързвай толкова, Алон. Ние сме професионалисти, ти и аз.
- Ти си убиец.
- Ти също.
Габриел погледна към Яков и той отнесе храната. Масуд не се ядоса.
- Първо правило при разпита, Алон. Не давай на обекта да ти влезе под кожата.
- Второ правило, Масуд. Не вбесявай разпитващия.
- Бих искал да запуша.
- Не.
- Тогава може би ще бъдеш така добър да ме оставиш да се помоля.
- Щом трябва.
- Трябва - отговори Масуд. - Колко е часът?
- Време е за Иша1.
- Накъде се намира Мека?
Габриел посочи надясно. Масуд се усмихна.
- Трето правило при разпита, Алон. Не казвай на обекта къде се намира.
- Ти си в ада, Масуд. И единственият начин да се измъкнеш е да ми кажеш истината.
Той се моли трийсет минути. Когато приключи, Михаил и Яков понечиха да го вържат за металния стол, но Габриел се намеси и каза на иврит, че това не е нужно. Масуд сбърчи чело, сякаш не разбираше, но Габриел подозираше, че не е така. Позволи на иранеца да изяде остатъка от вечерята си. След това му даде нова чаша топъл чай.