Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Публиката ги аплодира, когато те приключиха. Трите момичета се появиха с пойове и започнаха нова хореография. Алекс и Зак бързо оставиха тоягите си, дори без да ги загасят. Използвайки все още горящите глави, те си запалиха чифт пойове и се присъединиха към общата хореография. Така за първи път на сцената и петимата въртяха заедно. Това беше най-силният момент от цялото шоу. Разбира се, не мина без грешки. Петимата не успяваха да поддържат идеален синхрон. От време на време някой изоставаше или избързваше, а веднъж дори Зак завъртя в различна от останалите посока.
Дойде момента за разбиващия финал на шоуто. Алекс и Зак бързо напуснаха сцената, докато момичетата продължаваха да въртят. Двамата взеха по чифт вериги, на които имаше закрепени фойерверки от типа вулкан, хвърлящи искри. Те запалиха фитилите и излязоха на сцената, където започнаха да въртят вулканите зад момичетата и хвърляха искри навсякъде. В края на живота си вулканите изригнаха множество малки пукащи бомбички, които създадоха още по-зрелищна картина. Така приключи шоуто. Петимата се поклониха и напуснаха сцената под бурните аплодисменти на публиката.
Докато гасяха уредите си зад сцената, при тях дотичаха останалите членове на „Инсиниум“.
— Бяхте страхотни! — извика Беки.
— Да, невероятно шоу! Сега вече съм сигурен, че искам да се занимавам с това! — добави Бен.
— Аз заснех всичко! — каза Лий, който държеше 3D камера.
— Страхотно, мерси! — отвърна Габриела.
— Доста неща оплескахме всъщност! — обади се Зак.
— Така е, нито една хореография не мина без някакъв гаф! — съгласи се Алекс.
— Спокойно, винаги се получават грешки, дори при много опитните групи. А на нас това ни е първото шоу… — успокояваше ги Габриела, но в този момент тя беше прекъсната от появата на един не много желан субект.
— Май някой е решил да наруши флотските разпоредби, а? — чу се мазният глас на Бари Хогън, лидерът на „Огнени Звезди“. Едрото му тяло се движеше бързо към тях и той изглеждаше като запъхтян мечок. Изражението му изобщо не изглеждаше дружелюбно.
— Здрасти, Бари, как е? — попита подигравателно Зак, който сякаш се наслаждаваше на това колко ядосан бе Хогън.
— Мисля, че Ви предупредих! Нямате право да въртите огън на борда на флотски кораби, освен ако не сте официално регистриран клуб и не притежавате специално разрешително!
— Благодаря ти за загрижеността, Бари, но ние разполагаме с официално разрешително, така че проблем няма — отговори спокойно Габриела.
— И мога ли да погледна това разрешително? — попита Бари, едва сдържайки гнева си.
— Не виждам да носиш униформа на флотски полицай, за да изискваш да ти представяме каквото и да е — хладно отвърна Габриела. Тя се стараеше да звучи максимално делово, но Зак не се сдържа и извика:
— Да, не сме длъжни да ти даваме обяснение, така че се омитай, смотльо! — Бари го погледна, сякаш невярващ на ушите си, след което с почти писклив глас извика:
— Според мен нямате никакво разрешително! Мислите си, че така ще минете, ама няма да стане! — и след тези думи той им обърна гръб и си тръгна, като продължаваше да ругае. Всички от клуба гледаха намръщено в посоката, в която грамадният Бари се отдалечаваше, но след секунда настроението за пореден път се промени, когато към тях се присъедини Хари Смъф:
— Бяхте направо зашеметяващи! Никога не съм имал повече клиенти в „Крилото на Ягуара“. Според мен имате голямо бъдеще!
— Може ли да го направим още веднъж след един час? — изстреля Габриела.