Експедиция Атлантида
- Автор: Макдермът Анди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-521-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Експедиция Атлантида». Краткое содержание книги:
— Хм. Никога не съм предполагала, че ще го кажа, но благодаря на Бог за сексизма.
— Имате време до свечеряване. Ако не се върнете дотогава, другите ще бъдат… — Ди Салво пребледня. — Ще бъдат убити.
Кастил погледна небето.
— Остава само час до залеза. Може би дори по-малко.
— В такъв случай — каза Кари и хвърли към старейшината високомерен поглед, — е по-добре да започваме, нали така? Кажи му да ни освободи, за да можем да тръгнем. И го попитай какво можем да вземем със себе си. — Тя погледна към раниците на останалите от групата, струпани на купчина наблизо.
— Експлозиви, въжета, един или два железни лоста… — предложи тихо Чейс.
Ловците развързаха китките им.
— Казва, че това, което можете да вземете със себе си, са дрехите и факли — преведе Ди Салво. — Това е всичко, което ще ви трябва, ако сте достойни за предизвикателството.
— Мисля, че идеята е лоша — обърна се Нина към Кари и разтърка схванатите си ръце.
— Тогава ми помогни да я превърна в добра — отвърна й Кари.
— Как можеш да си толкова дяволски хладнокръвна?
— Не съм. Направо съм ужасена. Но не смятам да го показвам пред тези хора. Както не трябва да го правиш и ти. — Кари я хвана за раменете. — Знам, че можеш да го направиш, Нина. Повярвай ми.
Въпреки обзелия я страх, Нина се почувства странно насърчена от доверието на Кари.
— Добре, ще го направя. Но ако ни убият…
— Няма.
Нина се засмя нервно.
— Обещаваш ли?
Кари кимна.
— Обещавам.
— Слънцето залязва след петдесет и осем минути — каза Чейс, поглеждайки часовника си. — Така че ако сте свършили с тези мелодраматични приказки, трябва да помислите повече за влизането в храма. — Един от племето излезе от постройката, носеше няколко дълги пръчки, чиито краища бяха натопени в нещо като катран. — Факли, а? Мисля, че можем да направим нещо по-добро от това. — Като вдигна двете си ръце. Чейс погледна въпросително раниците и се придвижи много бавно към тях. Всички около него изскърцаха с тетивата си, когато водачът на ловците се прицели в него. — Добре, вижте ме, безобиден съм, голяма приятелска усмивка…
Потейки се, и не само заради жегата, той се протегна към купчината с багажа. Като съзнаваше, че само едно рязко движение би му донесло мигновена и изключително болезнена смърт, той внимателно извади едно фенерче от раницата си.
— Ето виждате ли? Няма оръжие. Просто едно фенерче. Което е по вашите правила, нали? Агналдо, напомни ли им, че това е по техните правила? — Той включи фенерчето и освети първо себе си, за да покаже какво се прави с това нещо, след това го насочи към наобиколилите го ловци. Някои от тях отскочиха изненадано, мигайки срещу ярката светлина — но за негово велико облекчение, никой от тях не пусна стрела. Един от мъжете пристъпи напред и махна с ръка напред-назад срещу лещите, учуден, че не пари. После каза нещо на старейшините, които обсъдиха думите му, преди да дадат отговор на Ди Салво.
— Ще ви позволят да го използвате — каза Ди Салво на Чейс.
— Добре. А сега, за експлозивите…
— Губим време — обади се Кари. Тя се приближи към старейшината и протегна едната си ръка. Той я взе и внимателно положи в дланта й парчето метал.
— Окей. Нина, мистър Чейс, да тръгваме.
— До скоро — каза Кастил, когато триото се насочи към изхода.
Тъмният коридор беше висок не повече от метър и осемдесет. Нина и Чейс нямаха проблеми, но главата на Кари почти докосваше тавана, което я принуждаваше да се навежда под туфите мъх и лианите. Температурата и влажността спаднаха рязко, докато се придвижваха навътре.
Нина видя нещо върху една от стените, когато Чейс я освети.
— Еди, почакай. Освети тук!
Лъчът разкри дълга редица от символи, издълбани в камъка. Познати символи.
— Това е същият език като на артефакта — потвърди Нина. — Пише, че… Мисля, че става въпрос за броя на сградите в храма. — Тя се наведе по-близо. Между глозелските и олмекски знаци имаше и други: групи от чертички и орнаменти. — Струва ми се, че това са цифри. Може да са дати, или…
— Нина, съжалявам, но не разполагаме с време — напомни й Кари. — Ще се наложи да почакат, докато се върнем. — Разочарована, Нина тръгна след Чейс по коридора.
След десетина метра стигнаха до ляв завой. Чейс плъзна лъча на фенерчето наоколо по стените и тавана.
— Мистър Чейс, какво не е наред? — попита Кари.