Експедиция Атлантида
- Автор: Макдермът Анди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-521-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Експедиция Атлантида». Краткое содержание книги:
После мъжът се обърна към Нина и попита нещо. Тя безпомощно погледна към Ди Салво.
— Пита за артефакта — преведе й той. — Струва ми се, че иска да знае къде си го намерила.
— Струва ти се?! — изгледа го тя, а гласът й се вдигна с няколко октави. — Ако кажа нещо погрешно, той може да ме убие!
— Просто му кажи какво знаеш! Ще се постарая да преведа точно. Диалектът е подобен на племената по̀ на север.
— Подобен не означава еднакъв! — извика Нина. Възрастният мъж продължаваше да я гледа студено. — Окей, окей! Кажи му, че съм го взела от един крадец в чужда страна, че сме следвали картата, изсечена върху метала, за да го върнем обратно на хората, чието притежание е бил.
Ди Салво започна да превежда.
— Сигурна ли си, че онова метално нещо е от тук? — попита Чейс бързо.
— Трябва да е! Те знаят какво представлява.
Старейшината заговори отново, Ди Салво слушаше внимателно, преди да преведе.
— Той казва, че металното парче е било откраднато от бял мъж по времето на прадядо му. Наказали някои от белите мъже, но останалите избягали.
— Нацистката експедиция — предположи Кари. — Сигурно за нея става дума.
Чейс направи гримаса.
— Остър кол в задника — сега това е наказанието.
Ди Салво изглеждаше объркан.
— Сега ме пита за… не мога да го разбера. Иска да знае дали госпожица Фрост е една от… онези старите?
Кари и Нина размениха погледи.
— Попитай го какво има предвид — настоя Нина.
— Старите, които построили храма — преведе Ди Салво.
— Той казва, че косите им били като… бяло злато.
— Кажи му, че точно затова сме дошли тук — обади се Кари, възвърнала авторитетността в гласа си. — За да намерим храма.
— Сигурна ли си, че това е добра идея? — промърмори Чейс. — Ако помислят, че ги лъжеш, ще си първата на кола!
По-възрастният заговори отново, двамата му придружители се присъединиха с допълнителни обяснения. Ди Салво едва успяваше да превежда.
— Казват, че артефактът — наричат го „сочещия пръст“ — трябва да бъде върнат в своя дом в храма. Искат да го направите вие, госпожице Фрост.
— Аз? — учудено го изгледа Кари.
— Казват, че връщането му ще докаже, че вие сте една от старите — не, че сте дете на онези старите.
— А какво ще стане, ако не е? — попита Нина.
Чейс издаде обиден звук, докосвайки главата си, за да покаже, че острите оръжия все още са насочени към тях.
— Хайде, док. Не предизвиквай съдбата.
— О…
Ди Салво продължи:
— Искат ти да отидеш в храма и да преодолееш… три предизвикателства. Предизвикателството на Силата, Предизвикателството на Сръчността и Предизвикателството на… на Ума, струва ми се.
Нина се усмихна нервно.
— Ето пак! Да ти се струва не означава, че знаеш какво всъщност искат!
— Ако се справиш с предизвикателствата, ще си доказала, че заслужаваш да влезеш в храма. Ако изгубиш… — Ди Салво присви устни. — Ще последва каквото Еди току-що каза. Губим всички.
Чейс трепна.
Кари си пое дълбоко дъх.
— Кажи им, че приемам изпитанието.
— Приемаш какво? — извика Нина.
— Наистина ли? — Ди Салво беше шокиран.
— Да. Но им кажи, че искам приятелите ми да дойдат заедно с мен. — Тя посочи Чейс и Нина.
— О, глупости — изпъшка Чейс, докато Ди Салво предаваше отговора й.
— Да не си полудяла? — изсъска Нина.
— Там ще сте на по-сигурно, отколкото тук — каза Кари. — Поне в храма имаме някакъв шанс. Пък и не мога да чета езика им — предполагам, че се нуждая от някой, който може, а не смятам, че професор Филби е готов за предизвикателства.
За момент обидата почти преодоля страха, изписан върху лицето на Филби.
— Ами всъщност, аз мисля, че…
Старейшината го прекъсна, а един от ловците го смушка предупредително в гърба. Ди Салво продължи да превежда.
— Той каза „да“. — Гласът му бе пълен с изненада. — Предизвикателствата са за двама души. Но тъй като си жена, ще ти разреши да вземеш още един помощник.
Кари кимна.