Експедиция Атлантида

— Не, но това си е дяволски добър бонус! Шегувам се — добави той и отново я прегърна. — Наистина дойдох, за да те видя. Въпросът е, че новата ми работа… това, дали да я приема, или не — зависи от теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами сега, когато всички висши чиновници знаят, че Атлантида наистина е съществувала, мислят, че може би има и други древни митове, които също може би са реални. И искат да ги разкрият — и да ги защитят, да са сигурни, че никой като Фрост няма да сложи ръка върху тях. Така че Обединените нации организират международна археологическа агенция за защита, която да се грижи за тях. А човекът, който предлагат да отговаря за това… си ти.

— Аз? — зяпна тя. — Защо аз?

— Защото ти знаеш най-много за Атлантида. Знаеш какво да търсиш. Е — каза той и разпери ръце, — съгласна ли си?

— Каква е твоята част във всичко това?

— Моята? Ами, надявам се да се грижа за това наистина страхотно американско момиче, което спаси живота ми…

— Да й бъдеш телохранител, а? — усмихна се Нина.

— Всъщност, надявам се да правя нещо повече за тялото й, отколкото просто да го охранявам!

— Мисля, че може да се уреди…

Усмивката му се разшири.

— Значи ще приемеш работата?

Тя се усмихна, след това стисна ръката му и го поведе към спалнята.

— Нека идеята да преспи. Атлантида изчака единадесет хиляди години — това може да почака още един ден.