По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
„Бог да те благослови“ — помисли Кори.
— О, вярно. Изобщо не се сетих. Не исках да ви обидя. — Професорът се смути по очарователен начин.
— Ще направя всичко по силите си — рече Кори. — Наистина трябва да понатрупам опит. Пък и продажбата няма да ми се отрази зле. Тук съм пробно от три дни и… — Гласът й замря. — Не зная колко още ще ме държат.
— Разбирам — каза мъжът. — Разбира се, днес няма да купуваме нищо.
— Можете ли да ми покажете къде са въпросните седани? — попита Кори. — Може да ги огледаме… и да се учим… заедно.
— Натам. — Пенсионираният професор незабавно взе нещата в свои ръце и ги поведе през просторния паркинг към няколко редици блестящи красиви коли с четири врати и в различни цветове. Явно познаваше мястото доста добре. Спря при една червена кола и постави ръка върху нея.
— Тази ли ви харесва? — попита Кори. Чувстваше се като пълен идиот и не знаеше какво друго да каже.
— Не е лоша.
— Ако не възразявате да попитам… какво точно ви харесва в нея? Трябва да науча повече за тези неща, ако искам да ги продавам.
Мъжът ентусиазирано започна да изброява различните характеристики на колата, като между другото спомена някакво „похвално“ ревю, на което попаднал в „Ню Йорк Таймс“ или може би „Ю Ес Ей Тудей“. Говореше за еволюцията на „Дженеръл Мотърс“ от динозавър в иновативна компания, способна да се конкурира с „Тойота“ и „Хонда“ на тяхна територия, което си беше истинска история за американския успех. Колите им вече нямали равни на себе си. Кори слушаше внимателно и се усмихваше окуражаващо, а професорът й даваше различни търговски съвети, като ги изброяваше на пръсти. Кори винаги беше смятала кадилаците за надути коли за дъртаци, но явно се бяха превърнали в нещо ново и модерно.
— Добре — каза тя, когато мъжът замълча за момент, защо V-серията струва почти два пъти колкото спортната? Честно казано, не виждам особена разлика..
— О, има огромна разлика! — отвърна мъжът и папийонката му запърха. И продължи да изброява различията с типична професорска яснота. Кори отново попиваше всяка дума. Беше изумена от подробното проучване, което беше направил този човек. „Но пък, от друга страна, нали е професор“' — помисли си.
След двайсет минути Кори въведе двойката в салона и се огледа за мениджъра, който я бе интервюирал — или по-скоро, който беше отказал да я интервюира. И го откри — с диетична кола в ръка, кафяв костюм и тъй нататък. Разговаряше с други двама дилъри и се смееше мръснишки на нещо. Групата се умълча, когато ги приближи. Мениджърът я изгледа с присвити очи, но прояви мъдрост и не каза нищо.
— Искам да ви кажа — гръмогласно заяви професорът, — че новата ви консултантка свърши страхотна работа и ни продаде онзи червен седан CTS-V. А сега да се спазарим за цената и да приключваме!
Кори стоеше и се чудеше какво ли ще последва сега, но мениджърът се оказа хладнокръвен търговец. Без да му мигне окото, даде знак на един от дилърите да започне с оформянето на документите, после се ръкува с двойката, поздрави ги за вкуса и стила им и похвали Кори за чудесната работа, сякаш тя наистина работеше тук.
Завърши, като я потупа по гърба и каза приятелски:
— Би ли ме изчакала в кабинета ми, искам да поговорим след малко.
Кори влезе в кабинета и зачака с трепет. След половин час мениджърът се върна, настани се зад бюрото си, въздъхна, плесна с ръце и се наведе напред.
— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?
— Продадох кола, нали така?
Той я изгледа.
— Голям праз. Аз продавам по пет-шест коли на ден.
Кори се надигна от мястото си.
— Просто се опитах да ви покажа на какво съм способна. Щом не ви харесва, добре. Задръжте си комисионата, а аз ще изляза и никога повече няма да ви досаждам. — Изсумтя и се изправи.
— Сядай, сядай. — Мениджърът като че ли се поуспокои. — Добре, признавам, че съм впечатлен. Господин и госпожа Папийонкови идват тук за не знам кой път и бях абсолютно сигурен, че просто си падат да подритват гуми. А ти за половин час им продаде кола за седемдесет и една хиляди. Как го направи?
— Тайна.
Той я изгледа. Отговорът й явно никак не му хареса.
— Нали искаш да работиш тук? Трябва да се научиш на малко уважение.
Кори поклати глава.
— Имам си система и ако хората ви искат да я научат, нека вървят след мен, докато работя. — Усмихна се арогантно. Мениджърът явно беше първокласен задник, но интелигентен и предсказуем, човек, който знае коя е намазаната страна на филията. Кори реши, че може и да оцени по достойнство дързостта й.