Няма връщане назад

Настя се овладя, постара се да забрави за впилите се в нея тъмни недоброжелателни очи на следователя Герасимчук и да се съсредоточи. Да започнем от антрето, от малкия гардероб, в който се намират връхните дрехи. Дебело пухено яке „Богнър“, скъпо, но практично, няма износване, Настя го знае определено, защото и тя вече шест години носи подареното от майка й яке от същата марка и то и до днес изглежда като ново. До него — евтино китайско яке с изкуствен пълнеж, който се подава от скъсаните тук-таме шевове. Такива якета се купуват от битаците. Как е попаднало тук? И чие е? На самата Елена? Странно. За какво й е била такава дреха? А ето и едно английско палто — дълго, плътно, тъмносиво, много елегантно. Може пък именно за него да е дошла Елена в онзи фатален ден? Тъкмо като за сезона, наближава ноември, застудява. Не, вероятно не е за него: палтото е вталено и с колан — едва ли е подходяща дреха за жена, бременна в седмия месец, няма да се закопчае в талията.

На горния рафт — два топли шала и няколко копринени. Шаловете са съвсем нови, единият дори е в опаковката, за тях сезонът още не е настъпил и Елена навярно е смятала да ги вземе по-късно, вече в началото на зимата. Виж, копринените, обратно — носени са, запазили са едва доловимия аромат на парфюм, точно сега им е времето, но стопанката на апартамента ги е оставила тук, не ги е взела. Вероятно изобщо не е смятала да ги носи вече, купила си е нови и по-модерни. И отново същата картина, както с якетата: два шала с етикети на скъпи марки, а един — за жълти копейки, дори не копринен, а някаква синтетика. Откъде е? И защо? Някой й го е подарил и тя е трябвало да го вземе, било й е неудобно да откаже? Възможно е. Защо обаче го е носила? Или не го е носила Елена? Кой тогава?

След като приключи с горния рафт, Настя се наведе и започна да изучава обувките в гардероба. Няколко чифта ботуши и боти с остър нос и високи тънки токчета, явно неподходящи за бременна жена. Стари, скъсани на няколко места пантофки. Нима Елена е носила такива пантофки? Сигурно е носила, нали благосъстоянието, апартаментът и скъпите вещи не са я споходили изведнъж. Но защо не ги е изхвърлила? Пазела ги е за спомен? Или и тях ги е носила друга жена? Макар че номерът е същият като на останалите обувки. Това обаче за нищо не говори, трийсет и седми номер е най-разпространеният. Ами това какво е? Маратонки. Скъпи, маркови. Настя ги извади, доближи ги до светлината, внимателно ги разгледа. Да, тези маратонки са носени много, сигурно дори са бягали с тях. Интересно. А младата Ниночка от салон „Нимфа“ я уверяваше, че Елена изобщо не се е грижела нито за външността си, нито за здравето си. Не е ходела на сауна, с маратонки обаче е тичала, така ли? Или какво е правела с тях? За да придобие вътрешната повърхност на маратонките такъв вид, с тях са били пробягани десетки километри. Какво е било това — разходки, бягане сутрин, целенасочени походи извън града? За всичко това трябва да попитаме неутешимия вдовец… но защо ли? Това няма никакво отношение към шантажа. Или има? Въпроси, въпроси, а отговорите нещо не се виждат.