Възмездието на Изида [bg]

— Съжалявам, господарю — разпери ръце той. — Няма я в списъка.

Шуфой объркано въртеше глава, Амеротке отпрати пазача.

— Не мога да повярвам! — прошепна съдията. — Нетба спомена Клия, стара перачка, дошла да умре в храма на Изида. След това тя я е потърсила, но не са я открили в списъците. А сега...

— Затова ли господарката Нетба се бе притеснила за баща си? — попита джуджето.

— Точно така — кимна Амеротке. — Разтревожила се е. Какво става тук, Шуфой? Двама старци изчезват безследно от храма на Изида. Вчера говорих с Имер, видях го с очите си, а сега го няма в списъците. Дали изобщо са били погребани?

— Господарю съдия!

Амеротке вдигна поглед. Пред него стоеше млад помощник от храма, облечен в бяла роба. Зад него се виждаше жена, очевидно в траур, робата й бе мръсна и разкъсана, косата и лицето й бяха покрити с пепел.

— Господарю — помощникът презрително посочи жената, — тази. дойде в Храма на ухото. Иска да говори с вас. Слугите в дома ви й казали, че сте тук. Твърди, че разполага с важна информация.

Амеротке повика непознатата да се приближи. Младежът отскочи настрани, сякаш бе прокажена. Жената бе доста млада, по страните й се виждаха кървави бразди, беше ги раздрала с нокти, кожата й бе с цвета на пепел. В първия момент съдията се стресна и ръката му незабележимо се стрелна към ножа. Но новодошлата падна на колене и допря чело в земята.

— Какво има? — попита Амеротке, приклекна, нежно я хвана за брадичката и повдигна главата й, присвивайки очи. — Познавам те, ти си жената на Джед, нали?

— Дойдох да ви благодаря — прошепна тя пресекливо. — Мислех, че ще ме накажете за престъпленията на мъжа ми, но вие проявихте състрадание. Върнахте ми трупа, за да го погреба, както подобава, и ме оставихте на свобода.

На Амеротке му се повдигаше от вонята на немитото й тяло.

— Ще спазя периода на траур — продължи тя, — така че неговата ка да намери покой в подземния свят. И може би, ако се моля достатъчно и направя приношения при жреците... — гласът й пресекна.

— Какво си искала да ми кажеш?

— Исках да ви благодаря за милосърдието и да ви помогна. Не знаех какво вършеше съпругът ми, с кого се срещаше, къде ходеше, откъде се появиха парите. Само веднъж ме обзе любопитство, когато късно вечерта дойде един с маска на лицето. Видях го да влиза през страничната порта, съпругът ми се занимаваше с кошерите и бе запалил факли. Любопитството ме гризеше и се прокраднах към тях. Чух само, че споменаха храма на Кхнум.

— Храмът на Кхнум ли? — повтори Амеротке. — Та той е в центъра на Тива. Какво би правил мъжът ти.

— Не, не — поклати глава жената. — Не мисля, че говореха за този храм. Според мен ставаше дума за другия, стария храм, който е на север от Тива.

— А, да, изоставеният храм. Нил преля през дигата и го откъсна от сушата и сега е на нещо като островче в реката.

— Точно така — посетителката стана. — Реших, че трябва да го знаете.