Смъртта на една марионетка [bg]

— Е? И какво от това? — бързо възвърна самообладанието си Кити. — Нали видя какво стана на сцената? Какво още очакваш да кажа? Все за това ли ще говорим? Не, естествено.

В твърдия й като стомана глас прозираше ненужно перчене. Барнаби си спомни и кокетните влюбени погледи, с които Кити засипваше своя съпруг, и другите малки притворства, на които е бил свидетел. Всичко това явно не се покриваше много с всеобщото мнение, че Кити е бездарна актриса.

— Както и да е — продължи тя с блеснал, хитър поглед, — ако съм била в тоалетната, за да сваля лепенката, едва ли щях да почна да крещя така, та всички да ме чуят, че искам да убия мъжа си.

— И по-странни неща са се случвали. Например да си подготвяла двоен блъф, предвиждайки, че ние ще си помислим точно това.

— Не се занасяй, Том. Познаваш ме. Нямам толкова акъл.

Двамата впиха погледи един в друг. Кити, с нейните синьо-лилави очи, потъмнели от гняв, си мислеше, че ще разбере кой я е видял в осветителната кабина и тогава ще му се прииска да не се е раждал. А Барнаби се чудеше дали наистина не е знаела каква е причината за внезапния изблик на бяс у съпруга й. Наистина ли е седяла в склада за декори близо (той си погледна часовника) два часа заедно с Николас, също жертва на побеснелия Еслин, без да си направи никакви заключения? Изключено е да не са го обсъждали. Сигурно са си казали това-онова, предположи Том, ако двамата Евърард не са се раздрънкали. Барнаби разсъждаваше дали Кити е отегчена млада съпруга, решила да кръшне, или е пресметлива вещица, оплела в мрежите си финансово осигурен по-възрастен мъж с намерението да се отърве от него? Дали свалянето на лепенката е било импулсивен акт? Или е предварително замислено? В такъв случай, запита се Барнаби (както щеше да се пита още десетки пъти през следващите дни), защо, за Бога, е трябвало да стане точно на премиерата? Забеляза, че Кити седи наведена напред и не сваля очи от него.