Триумфът на кралицата [bg]

— Просто се опитваш да ме отстраниш — заявих.

Журден се намръщи и отвесна бръчка проряза челото му.

— Когато те моля да ми помогнеш, дъще, наистина го мисля. Ако ти се погрижиш за този проблем с девойката, това ще снеме огромно бреме от раменете ми. Нещо повече… искам да си далече от тази каша: искам да си в безопасност. Не мога да го понеса, ако нещо ти се случи, Бриена. Изгубих съпругата си, убита от дома Ланън. Не искам да видя как причиняват същото на дъщеря ми.

Нямаше какво да кажа, за да отхвърля това.

Именно от това се беше опасявал още отначало, когато бях въвлечена, и ако бе постигнал своето, никога нямаше да прекося канала и да вляза в Мевана, за да открия Камъка на здрача. Щеше да вземе познанието ми и да го даде на Люк дори и само за да ме предпази от опасностите на бунта.

И ми се прииска да му възразя: прииска ми се да му кажа, че това не е честно — да ме затвори под ключ, докато Люк продължава да преследва семейство Ланън. Исках да кажа, че има нужда от мен: всички имаха нужда от мен. И думите се надигнаха, напирайки в зъбите ми, отчаяно копнеещи да излязат, остри и гневни, докато видях как намръщеното му изражение се смекчава, докато не видях блясъка в очите му. Гледаше ме сякаш ме обичаше истински; гледаше ме сякаш му бях родна дъщеря, сякаш бях родена Маккуин, сякаш в мен имаше частици от съпругата му.

Нима това не беше нещо, за което бях жадувала, нещо, за което бях копняла болезнено цял живот?

И в този миг избрах да стана това, да бъда негова дъщеря, да му позволя да ме закриля. В този миг избрах да се върна като господарка на дома Маккуин, да направя това, за което ме молеше.

— Много добре — казах тихо. — Ще отида.

Разочарованието още пареше и сведох поглед, докато Журден с обич улови брадичката ми, за да вдигне очите ми обратно към своите.

— Искам да знаеш, че се гордея с теб, Бриена. Няма жена, на която се доверявам повече да води хората ми, докато ме няма.

Кимнах, за да повярва, че съм се примирила с това.

Вътрешно обаче се чувствах разстроена, че напускам Лионес засрамена, че бях провалила плановете за вечерта. За мен беше чест, че Журден ми се доверява достатъчно, за да ме удостои с власт като лейди Маккуин, но освен това изпитвах ужас при представата за израженията, които щяха да ме посрещнат, когато хората на Журден разберат, че ме е изпратил обратно, за да ги ръководя.

Журден ме целуна по бузите и от този простичък жест ми домъчня за Валения толкова силно, че трябваше да затворя очи, за да възпра сълзите. Той се изправи и беше почти стигнал до вратата ми, когато прочистих гърло, за да попитам:

— Кога заминавам, татко?

Мислех, че ще имам поне още ден-два тук. До мига, в който той се обърна и ме погледна през рамо с искрица тъга в очите:

— Тръгваш призори, Бриена.