Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Благодарение на това изобилие от подходящи диви бозайници и растения древните жители на региона са успели сравнително бързо да се сдобият с един доста внушителен и балансиран комплект от инструменти за интензивно производство на храни. Въпросният „пакет“ е съдържал три житни растения като основни източници на въглехидрати, четири бобови с 20-25% протеин, плюс четири домашни животни като основни източници на протеин, към които се е добавяла и пшеницата, също с богато съдържание на протеин, както и ленът като източник на влакна и масло (семената му съдържат около 40% ленено масло). Ето как, след като вече са били изтекли хилядолетия от началото на култивацията и производството на храни, животните също са започнали да намират приложение в човешкия бит, най-вече за да дават мляко и вълна, но и за да бъдат впрягани в ралата и да служат като превозни средства. В този смисъл посевите и домашният добитък на първите земеделци в Плодородния полумесец са задоволявали основните икономически потребности на хората, защото не само са им предлагали въглехидрати, протеини и мазнини, но и нужната механична енергия за различните производствени дейности и транспортирането на готовата продукция.

Последното предимство на ранното производство на храни в Плодородния полумесец се състои в това, че то е срещало и доста по-незначителна конкуренция от страна на ловно-събираческия бит, отколкото в някои други региони, включително и западното Средиземноморие. Югозападна Евразия не е можела да се похвали с кой знае колко големи реки, а и крайбрежната й ивица е била доста тясна, което е предполагало и скромни ресурси (най-вече речни и морски риби и мекотели). Един от най-важните бозайници, преследвани заради месото им — газелата — първоначално е живеела на огромни стада, но е била подложена на прекалено „хищна експлоатация“ от все по-нарастващите човешки популации и броят й рязко е намалял. Затова и основният пакет земеделски култури бързо е надвишил по значение този на храните, които са осигурявали ловците-събирачи. Още преди възникването на производство на храни вече е имало селища на уседнали земеделци, разчитащи главно на житните култури, което също е подтиквало и ловците-събирачи да се заемат със земеделие и скотовъдство. В Плодородния полумесец преходът от лов и събирачество към производство на храни е бил осъществен сравнително бързо: ако през IX хилядолетие преди Христа хората все още не отглеждали земеделски култури и домашни животни и са разчитали само на диви храни, то през шестото някои общности вече почти изцяло са зависели от земеделските култури и добитъка си.